Породистите животни винаги са привличали вниманието към себе си. Било с магнетичен външен вид, било с особено поведение и характер за породата или просто с факта, че крие много любов в сърцето си, породистото животно все по-често става част от семейството. Колкото и различия да имат породите помежду си, има някои основни правила, свързани с профилактичните мероприятия, които са еднакви. Преди да се пристъпи към крачката да се купи животно от развъдник, редно е бъдещият собственик да се поинтересува от някои важни аспекта.

 

1. Кучета


Задължителна е информацията относно родителите на кучето, препоръчителна е и тази за техните родители. За големите породи кучета най-важно е предшествениците да не са страдали от тазобедрена или лакътна дисплазия. Това са генетично предавани заболявания, които са свързани със структурни и впоследствие функционални недостатъци и проблеми на съответните стави. Лечението е хирургично, продължително и скъпо, при нелекуване ставите губят своята безболезнена подвижност и се износват на много ранен етап от живота на кучето, качеството на живот на животното се влошава.

 

Крипторхизмът е другото заболяване, за което трябва да е сигурно, че не се е наблюдавало назад в рода. Крипторнизмът е състояние, при което единият, а понякога и двата тестиса не падат в скроталната торба, остават в коремната кухина, в ингвиналния канал, често се напипват и подкожно около тазобедрената става или по вътрешната повърхност на бедрото. Животни, които са крипторхиди, трябва да се изключат от разплод. Задържането на тестиса в организма, няма значение точно къде, крие риск той да закърнее и да се превърне в туморно образувание в течение на времето. Качеството на спермата, произведена от такъв тестис е ниско и често пъти дори самият той не функционира. Сперматогенезета се осъществява на по-ниска от телесната температура, това е причината тестисите да са разположени в скроталната торба, на практика извън тялото.

 

Международен паспорт и микрочип са абсолютно задължителни, ако кученцето пътува от друга държава. Няма как да е минало законно границата на България, ако няма редовни документи, това говори за абсолютно незаконно вкарване на животно в държавата. Ако кучето идва от чуждестранен развъдник, трябва да има международен паспорт и микрочип, впоследствие да се регистрират като чужди идентификатори и да се водят на името на настоящия собственик в българската система за идентификация на животни.

 

Ако развъдникът е български, животното може да се продаде и със здравна книжка, в която да са вписани всички профилактични мероприятия и евентуално чипът. След това собственикът трябва да преиздаде международен паспорт, тъй като това е задължително по закон. Ако животното няма чип, то до 3 месеца след придобиване, трябва да се постави и регистрира. Ако има чип, може да се въведе в системата като чужд идентификатор и да се води отново на името на собственик.

 

Що се отнася до ваксините, зависи на каква възраст е кучето. Стандартно първата ваксина е на 40-ти-45-ти ден, следват още две ваксинации през 14 или 21 дни. Ако кучето няма отбелязан стикер на ваксина с подпис и печат от ветеринарен лекар, трябва да се поставя под съмнение извършената манипулация. Единствено подписът и печатът са гарант за извършена ваксинация. Друг начин за проверка е и бързият кръвен тест (10 минути) за антитела към парвовироза, тъй като тя фигурира още в първата ваксина и ако животното е ваксинирано, то тестът би уловил антитела. Тестът има смисъл да се направи месец след отбиване, за да не хване антитела в кученцето, предадени чрез майчиното мляко.

 

Редно е в паспорта да фигурира поне едно обезпаразитяване – и вътрешно, и външно, отново с подпис и печат от вечеринарен лекар.

 

Друго нещо, на което трябва да се обърне внимание, са ушите. Ушната краста е заразно заболяване, което се предава чрез контакт и в развъдниците има доста голям бум на паразитозата. Секретът е зърнист и тъмен, с неприятна миризма и често се вижда по вътрешната част на ушната мида и в началото на ушния канал. За доказването на заболяването се прави микроскопска проба от част от секрета върху предметно стъкло. Лекува се с подходящи обезпаразитяващи препарати по схема, както и с локално третиране на ушите с капки, тъй като вторично се развива и бактериална микрофлора, често и гъбичен агент.

 

След взимането на кученцето, посещението на ветеринарен лекар е задължително за извършване на общ преглед и специфични изследвания, ако се налагат. Редно е да се обезпаразити отново и да се прегледат данните в паспорта. Следва период на адаптация у дома, който трае около 10-14 дни, с цел да мине инкубационият период на повечето инфекциозни заболявания, да се преодолее стресът и самото животно да свикне с обстановката, за да се премине към продължаване или започване на ваксинационната схема.

 

2. Котки

Основното генетично заболяване от вече изброените, което засяга котките, е крипторхизмът. Наблюдава се често при големите породи котки, но не е изключен и при останалите. Дисплазиите са в далеч по-нисък процент. Наследствен риск при котките са проблемите със сърцето. Особено при британската и персийската порода, е редно да се уточни здравето на родителите на котето и е препоръчително да се извърши ехокардиография в по-ранна възраст, за да се вземат мерки, ако се налага, в начална фаза на заболяването.

 

Ако развъдникът е в чужбина, отново се налага животното да има международен паспорт и микрочип, за да премине границата. За котките в България международният паспорт не е задължителен по закон, затова, ако развъдникът е български, може да продават котките със здравни книжки. Първата ваксина е на двумесечна възраст с последваща реваксинация след 21 или 30 дни, като за достоверност на мероприятието трябва лепенката от ваксината да фигурира в паспорта, подписана и подпечатана от ветеринарен лекар. Редно е да има извършено поне едно обезпаразитяване.

Ушната краста е актуален проблем и в котешките развъдници, така че видът на ушите трябва да се инспектира.

 

Коварно заболяване е котешката коронаFeline corona virus (FCoV). Протича като гастроинтестинален вирус с диария и повръщане, висока температура, отпадналост. След преболедуването, котката остава вирусоносител до края на живота си и тук идва неприятната част. При стресови фактори, спад в имунитета, възможно е вирусът да мутира и да се прояви под други форми – влажна, характеризираща се с набиране на свободна течност (ексудат) в коремна и гръдна кухина, или суха форма, характеризираща се с възловидни образувания във вътрешните органи. За установяване дали котката се е срещала с вируса, може да се направи бърз кръвен тест (10 минути) за антитела. По този начин собственикът ще е подготвен.

 

Всяка порода, независимо котка или куче, има своя особеност и свои „слаби места“. Редно е бъдещият собственик да се запознае с характеристиките на избраната от него порода предварително, за да не бъде неприятно изненадан по време на посещението при ветеринарния лекар, а и занапред.