Набор от гени, които могат да се окажат ключ към създаването на суперориз, резистентен на болести, откриха учени. Те обясняват, че с нарастването населението на земята – близо 9 милиарда, повишава и нуждата от нови сортове зърнени култури.
 
Изследователите от Технологичния университет в Мичиган акцентират още, че не е достатъчно само да се добиват рекордни реколти, получени при перфектни условия. В области на климатични промени, замърсяване и масово разпространение на патогени тези нови зърнени култури също така трябва да са способни да се справят и със стреса, на който околната среда ги подлага. 
 
Анализите на биолозите разкриват повече от 1000 вида гени в ориза, които се оказва, че играят ключова роля в управлението на „отговора“ му към два различни вида стресови ситуации. Единият вид са биотични – които са причинени от заразни организми като бактерии, и абиотични – дължащи се на агенти от околната среда като недостиг на хранителни вещества, наводнение или нива на соленост. 
 
Традиционно учените смятали, че различните набори от гени регулират „отговора“ на растенията към биотичния или абиотичния стрес. Изследователите установяват обаче, че 1 377 от общо 3 800 гени взимат участие в отговора и при двата вида стрес. 
 
Приблизително 70% от тези гени с „ръководни функции“ се „включват“ при наличието и на двата вида стрес. Обикновено другите се активират при наличието на единия и се деактивират при другия тип стресова ситуация. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Учените наблюдават отговора на гените при пет различни вида абиотичен стрес – суша, замърсяване с тежки метали, соленост, студ и липса на хранителни вещества. Установява се също така и реакцията на гените при пет вида биотични стресови ситуации – бактерии, гъбички, нападение от хищни насекоми, кръгли насекоми и наличие на плевели. 
 
Общо 196 от всички гени демонстрират широк спектър от отговори към изброените видове стрес. 
 
Данните от проучването са публикувани в сп. Plant Physiology.