Последните топли дни на есента крият последните рискове от ухапвания от кърлеж. След като температурата се задържи за няколко последователни дни около 10 °C, кърлежите се зазимяват. Въпреки, че няма вече риск от ухапвания, не е моментът напълно да се забравя за тях. Точно това е времето за проверка на кърлежово-преносими (векторни) инфекции, засягащи вашето куче. Тестовете за диагностика обикновено откриват антитела към причинителите, а и инкубационният период на заболяванията е около 40 дни, така че е редно да се изчака този период след ухапването и ваденето на кърлежа. Късната есен е перфектното време за провеждане на диагностичен тест.

 

Най-често използваните тестове в практиката за откриване на векторни заболявания са бързи имунохроматографни тестове, които се изпълняват с няколко капки кръв, серум или плазма и резултатът излиза след 15 минути. Тестовете са качествени, не количествени и откриват антиген Dirofilaria immitis (нематод, който живее в сърцето на кучето и се предава чрез ухапване от комар), антитела срещу Ehrlichia canis (ерлихиоза), Anaplasma phagocytophilum/Anaplasma platys (анаплазмоза), Borrelia burgdorferi (лаймска болест). Последните три заболявания за предавани чрез ухапване от кърлежи.


 

Моноцитна ерлихиоза – инфекцията е кърлежово-преносима зооноза. Ehrlichia canis е Грам-отрицателна, облигатна, интрацелуларна рикетсия. Паразитира в моноцитите. Основният преносител е кафявият кучешки кърлеж Rhipicephalus sanguineus. Заразяването на вектора става по време на неговия жизнен цикъл - във фаза ларва или нимфа, когато той смуче кръв от заразено куче. След преминаване в следващия цикъл от своето развитие - имаго, той може да зарази и да предаде патогена при всяко негово хранене. Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която продължава с месеци и години. Ето затова трябва да се прави профилактично изследване в края на всеки топъл сезон, тъй като животното може да е носител, без да проявява симптоми и в определен момент да се отключи заболяването.

 

Акутната форма се характеризира с инкубационен период около 3 седмици. В началото се наблюдават депресия, отказ от храна, загуба на тегло. В последствие се появяват спленомегалия и лимфоаденомегалия, кръвоизливи, основно петехии по кожата. Болните кучета развиват понякога гнойно-катарален ринит. При някои се явява куцота, атаксия, диспнея. Акутното протичане може да премине в оздравяване и справяне на организма от само себе си с инфекцията или да премине в субклинична форма, а в последствние в хронична. При хроничното протичане най – типичните клинични изяви са свързани с обща слабост, депресия, загуба на тегло, отпадналост, бледи лигавици, увеличен далак. Не рядко се засяга и зрителният апарат.

 

Понякога дори една профилактична пълна кръвна картина може да усъмни за наличие на ерлихиозата. Често пъти се наблюдава тромбоцитопения, левкопения. Анемия също може да бъде находка. Освен бързия кръвен тест, за диагностика може да се направи и кръвна настилка и да се отдиференцират заразените моноцити под микроскоп.

 

Гранулоцитна анаплазмоза -  инфекцията е кърлежово-преносима зооноза. Anaplasma phagocytophilum/Anaplasma platys са вътреклетъчни рикетсии, чиито таргетни клетки са неутрофилите основно, понякога и еозинофилите. В Европа основно кърлежът Ixodes ricinus е главен разпространител на заболяването.

 

Клиничните симптоми на анаплазмозата не са  специфични – треска, понякога до 41°C, анорексия, летаргия, повръщане понякога, увеличени лимфни възли, увеличен далак, болка в ставите, анемия и тромбоцитопения. За доказване на заболяването, освен бързият тест, е препоръчително да се направи и кръвна настилка и да се гледа под микроскоп.
 
За лечение на двете заболявания схемата е идентична. Изписва се доксициклин в доза 5-10 мг/кг/12 часа за период от 28-30 дни. Антибиотикът е доста дразнещ за лигавицата на хранопровода и стомаха и винаги трябва да се приема с храна, за да не предизвиква повръщане и последващи по-сериозни проблеми (езофагит, гастрит и язва). Тъй като доксициклинът доста натоварва функцията на черния дроб, стандартно се препоръчва и даване на хепатопротектор в продължение на целия период на лечение, дори може да се остави като опашка на терапията само защитният препарат. На пазара съществува богат набор от препарати, които могат да са под формата на таблетки, паста или прах. Към терапията се добавя обикновено и кортикостероид в специфична схема – стартира се в определена доза и плавно и постепенно се намалява. Кортикостероидът действа благопроятно при масовия разпад на заразени клетки, забавя имунния отговор и реакцията на организма не е така бурна.

 

Лаймска болест е кърлежово-преносимо заболяване при голям брой бозайници – кучета, котки, коне, овце и др., включително и човек. Причинителите на болестта са борелии (Borrelia burgdorferi. Осовен вектор е Ixodes ricinus.След 48-50 часа от закрепването на кърлежа по тялото животно/човек, започва излъчването на борелиите. Таргета на борелиите са местата с високо съдържание на съединителна тъкан в организма – стави, сухожилия. При голяма част от кучетата инфекцията протича латентно. Когато е клинично изразена, симптомите са анорексия, отпадналост, интермитираща куцота – резултат на развил се артрит, при което са въвлечени една или няколко стави. Ставите са подути, болезнени и темперирани, изпълнени с голямо количество синовиална течност. Изолирането на Borrelia burgdorferi от ставен пунктат е възможно преди започване на антибиотично лечение. При хронифициране на процеса се развива възпаление на синовиалната мембрана и ставната капсула. За диагностика на заболяването, освен кръвния тест, може да се изпрати самият кърлеж в паразитологична лаборатория (ксенодиагностика). Кърлежът се наблюдава на тъмно зрително поле и борелиите се виждат като светли подвижни спираловидни обекти на тъмен фон.

 

За лечение на заболяването, освен доксициклин, ефект може да дадат и други антибиотични групи – пеницилини, цефалоспорини или макролиди, но всички са за едномесечен курс. Кортикостероид и хепатопротектор са препоръчителна добавка към терапията, независимо от вида антибиотик.

За профилактика на всички векторни заболявания най-много се разчита на ежемесечното приложени на противопаразитни продукти. Съществуват пипети за външно приложение, спрейове, пудри, каишки, таблетки като форми на продукти, някои от които с по-висока ефективност от други.

 

Разбира се, ефективността е свързана и с възприемчивостта и поносимостта на организма към даден препарат. Важно е да се подбере препарат, който понася добре на кучето и го защитава през целия месец. Необходимо е провеждането на масово пръскане и обработка на парковете и зелените площи от общината на всеки район, за да спре популацията на кърлежите още рано напролет. За специфична профилактика на кучетата срещу лаймската болест съществува и ваксина, която не е масово разпространена.