Салмонелозата е инфекциозно заболяване, което се причинява от различни серотипове на Salmonella spp. Салмонелите са Грам отрицателни (Gr -), подвижни бактерии, които не образуват спори. Прицелните им клетки се локализират в чревната лигавица и чрез техните приспособления за движение – флагелуми (камшичета) лесно достигат таргета си. Освен с гастроинтестинална клиника, треска и стомашно-чревни разстройства, салмонелозата може да засегне целия организъм и да причини тежко протичаща септицемия.

 

За разлика от повечето салмонели, Salmonella pullorum (причинителят на пулорозата) и Salmonella gallinarum (причинителят на тифа) са неподвижни. Те са патогенни преди всичко за птиците. Става дума за две отделни инфекции, които имат някои общи характеристики. Те са вертикално или хоризонтално предавани септицемични заболявания при птиците. Вертикалното предаване се изразява в инфектирани яйчни фоликули при кокошки носачки, откъдето инфекциозният процес преминава в поколението и на базата на неукрепналия организъм в първите дни след излюпване, той проявява своите фактори на вирулентност и причинява заболяване. Хоризонталното предаване се изразява в заразяване чрез пряк контакт или контакт със заразена посуда, инструменти, недезинфекцирани помещения, постеля, заразена храна.


 

Пулороза

Заразяват се предимно пиленца до тримесечна възраст, рядко заболяват възрастни. Пулорозата се изразява с омърлушеност, настръхване на перушината, конюнктивити, едем на клепачите и отделяне на големи количества урати с урината, които примесени с изпражненията, обособяват белия цвят на фекалиите. Оттук идва и названияето „бяла диария по пилетата“, което е важен клиничен признак. Заболяването може да протече свръхостро, остро, подостро и хронично. За пилетата са характерни първите три форми, като в повечето случаи краят е латентен, а разликата е времето, за което се развива инфекцията – при свръхострото и острото протичане смъртта настъпва дори без проява на ясна клинична картина. При подострото протичане се наблюдава така характерната „бяла диария“, заедно с останалите клинични характеристики. При хроничното протичане агентът може да се локализира в ставите, пръстите и да образува серозни до серофибринозни възпалителни участъци, които по-късно да фиброзират.

 

Характерно за носачките и възрастните птици е, че при тях инфекцията е латентна, без никакво проявяване, но при аутопсии или смърт (с цел консумация например), се наблюдават перитонит и т. нар. регенерирали фоликули. Те са свързани с яйчника чрез дълги дръжки, често уплътнени и с хиперемирани кръвоносни съдове. Понякога се наблюдават и фиброзирали фоликули. Те представляват единствената патологична находка, която може да бъде установена.

 

Тиф

Тифът може да засегне птици от всички възрасти и може да се срещне при широк спектър от видове: фазани, токачки, пуйки, кеклици. Предаването на инфекцията става вертикално и хоризонтално. При вертикалното предаване измененията са аналогични с пулорозата. Особено отчетливо се наблюдава хоризонталното предаване – когато инфекцията се внася за пръв път в стадото отвън.

 

Клиничната картина зависи основно от това, коя възрастова група е засегната, защото най-тежко боледуват младите и неукрепнали организми, птиците с компроментиран имунитет. И тук са налице характерните септицемични прояви: умърлушеност, отказ от храна, залежаване, цианоза на гребена и менгушите, на крайниците. Остарата форма е известна като акутен тиф – смъртта настъпва бързо и няма строго специфична насочваща клинична картина. Ето защо за одиференцирането на причинителят трябва да се изпрати проба за микробиологично изследване върху хранителна среда.

 

Много често при по-възрастните птици и подрастващите, тифът протича от подостро до хронично, като по важност и патологоанатомична находка на първо място се смята т.нар. „бронзов черен дроб“. Той има зеленикав цвят и метален отенък. В черния дроб и миокарда могат да бъдат наблюдавани различни по големина некрози – от милиарни до масивни; перикардит, перитонит; скъсани яйчни фоликули. При носачките по време на яйценосенето могат да бъдат констатирани сбръчкани яйца.

 

Като диференциална диагноза трябва да се имат предвид всички бактериални инфекции със септицемичен характер и някои вирусни инфекции. Ето защо микробиологичното изследване е важно за поставянето на окончателна диагноза. След точната диагностика може да се премине към етиотропна терапия. Използват се химиотерапевтици - антибиотична терапия или антифолатен агент, флуорохинолони. Общо укрепваща и витаминна терапия би могла да бъде добавена към терапевтични протокол. Необходима е изолация на болните от здравите животни, поставяне под карантина на контактните. Дезинфекция на помещението, на посудата и постелята.

 

При закупуването на нови животни е необходим винаги ефективен ветеринарномедицински контрол.