Всяка форма на облъчване трябва да се наблюдава и контролира прецизно, за да не бъде излаган пациентът на твърде високи дози радиация. Съвременната апаратура за получаване на рентгенови и други видове снимки включва минимални рискове от облъчване, но с тях трябва да бъдат запознати както лекарите, така и пациентите.
 
Всеки човек ежедновно е излаган на естествената, природна радиоактивност: лъчения от елементи в земната кора или пристигащи от космоса. Радиолозите, боравещи с облъчващи апарати са обучени да снемат снимките си с абсолютно минимални дози лъчение за пациента. Самата рентгенова машина не е включена през цялото време – облъчването настъпва само за няколкото секунди, необходими за заснимане.
Дозата радиация, погълната при рентгинова снимка е няколко хиляди пъти по-малка от необходимата за изгаряне на кожата или развитието на лъчево заболяване.
 
Спрямо естествената радиоактивност погълната за един ден от средата, в която живее даден индивид, дозата погълната от тялото при рентгенова снимка на гърдите се равнява на 2,4 дни излагане на същите естесвени нива на радиоактивност. Погълнатото лъчение при снимка на главата се равнява на 12 дни излагане на естествения радиокативен фон. Погълната доза при лумбосакрална рентгенова снимка или снимка от тазовата до поясната област е равносилна на 182 дни естествена радиация; при интравенозна урография – 360 дни; при бариева клизма – 2,7 г; при компютърна томография на главата – 234 дни и при томография на коремната област – 2,7 г.
 
За кости, гръдни и зъбни снимки най-често се използва радиография с обикновен рентген – типична гръдна снимка води до облъчване на тялото с 0,1 милисиверта (mSv), което е малко над половината от допустимото дневно облъчване за персонала на ЦЕРН. Сиверт – Sv, е единицата за измерване на биологичните ефекти от йонизираща радиация – 1 сиверт носи със себе си 5,5% шанс от развитие на ракова болест.
NEWS_MORE_BOX
 
При флуороскопията, с която се вижда картина на вътрешни органи и структури в реално време, дозата погълнато лъчение е по-висока, но все още безопасна – между 0,8 mSv и 6 mSv. 
 
При компютърната томография, облъчването е малко по-силно – до 20 mSv, но също е в границите на допустимото.
 
Максимално допустимага годишна доза поето лъчение не бива да надвишава 0,5 Sv и не бива да се поглъщат повече от 0,15-0,20 Sv за всеки 4 месеца.