Глобалните промени в климата може би водят до появата на нови инфекциозни заболявания. Учените отдавна работят върху тази теза, а днес ново проучване обяснява как микробиомите на животните биха могли да посредничат върху ефекта, който климатичните промени оказват върху развитието на нови инфекциозни заболявания.


Факт е, че инфекциите, особено онези, които преминават границите на животивнските видове, нарастват в резултат на човешките дейности. Пример затова е и COVID-19. Това увеличение се дължи отчасти на изменението на климата, което насърчава някои видове, пренасящи патогени, да се преместят извън сегашния им обхват на местообитания. Например, тигровият комар, който предава вирусното заболяване Chikungunya, в момента разширява своя географски обхват в цяла Европа и Америка, излагайки на риск милиони хора.


Скорошен труд, публикуван в Trends in Parasitology, описва синтеза на инфекциозни заболявания при хората и животните от дивата природа. Учените предполагат, че промените в околната среда, включително изменението на климата, могат да дестабилизират взаимовръзката помежду им и да доведат до появата на нови инфекциозни заболявания, произтичащи от промените в микробиомата на животните.



Авторите на новото изследване, които представляват институти във Франция, Германия и Съединените щати, предполагат, че тази концепция дава „по-опростен“ поглед върху динамиката на инфекциозните заболявания. В резултат на всичко това те представят „пирамида на заболяването“, която е нов модел на динамика на заболяването и включва взаимодействия между гостоприемника, патогена, околната среда и четвърти елемент: микробиома.


Ролята на климата

Микробиомът е важен фактор за това дали животно ще се зарази от патоген в околната среда. „Микробиомът в равновесие може да предпази от инфекция при променящи се условия на околната среда“, обяснява водещия учен в изследването Адриана П. Бернардо-Краво от Университета в Тулуза, Франция и Хелмхолцския център за изследвания на околната среда, Германия.


Промените в околната среда обаче от своя страна могат да повлияят на микробиома, който поддържа деликатния баланс на различни видове бактерии, които помагат за защитата на организма от инфекции. И точно промените в климата могат да го извадят от равновесие. По-специално температурата оказва значително влияние върху състава на микробиома, което би могло частично да обясни защо изменението на климата влияе върху разпространението на болестта. Този ефект може да е по-голям при земноводните, тъй като те като ектотерми, разчитат на външни температури, за да регулират всичките си телесни функции.


Изследователите дават примера с гъбичното заболяване - хитридиомикоза, което засяга земноводни, включително жаби. Климатичните промени могат да изместят разпространението на това заболяване и да причинят по-нататъшен упадък на земноводните. И промените няма да засегнат само дивата природа. Авторите предупреждават, че нарушаването на която и да е от четирите основи на пирамидата на болестта може да доведе до появата на нови заболявания, които засягат и хората.


„Трябва да сме наясно, че изменението на климата и загубата на биоразнообразие са стресови фактори за екосистемите, хората, животните и микробиомата. Нашите изследвания показват, че ако различните оси на пирамидата на болестта се дестабилизират, могат да се очакват нови инфекциозни заболявания, включително и за хората“, обяснява и проф. Дирк Шмелер, Университет Тулуза, пред Мedicalnewstoday.