Ако сте като повечето хора, най-вероятно мобилният телефон е нещо повече от приятел за вас – той е продължение на ръката ви. И защо не? Съвременната техника предоставя толкова много възможности: телефонът е за звънене, игри, снимане, организиране на събития, сърфиране в интернет и т.н.

 

Опасенията покрай употребата на мобилни устройства


 

Тъй като обикновено мобилните телефони се придържат близо до главата, когато се използват, основната грижа на обществото е дали могат да причинят (или поне да допринесат за) тумори в тази област: глиоми, менингиоми, шванмоми и т.н. Други проучвания се опитват да свържат клетъчните телефони с рак на кожата и рак на тестисите.

 

Как работят мобилните устройства?

 

Мобилните телефони работят чрез изпращане на сигнали до (и приемането им от) близките клетъчни кули, използващи RF вълни - форма на електромагнитна енергия. Подобно на радио вълните, микровълните, видимата светлина и топлината, RF вълните са форма на нейонизиращо лъчение. За разлика от йонизиращото лъчение, като рентгеновите лъчи, гама лъчите и ултравиолетовата светлина, RF вълните не са способни да пречупят химическите връзки в ДНК.

 

Как се излага човешкото тяло на облъчване?

 

Човешките клетки, които са най-близо до телефона, поглъщат повече енергия от излъчването. Количеството енергия, което тялото поема, е известно като специфична стойност на усвояването (или specific absorption rate), която може да варира в зависимост от различните телефони. Производителите са задължени да съобщават тези данни на публичните органи и съответно да ги предлагат като информация на съответните уебсайтове.

 

Как се изследват рисковете върху човешкото тяло?

 

Учените използват 2 основни вида проучвания, за да се опитат да определят дали нещо може да причини рак:

 

  • Лабораторни експерименти: обикновено се извършват върху животински модели, но учените също така могат да използват клетки „в епруветка“, за да проверят дали облъчването наистина причинява онези типове промени, които са характерни за раковите образования. Минусът на този тип проучвания е, че невинаги е ясно дали резултатите могат да се генерализират върху хората. Плюсовете от тях са, че учените са способни да контролират и изолират определени фактори, които биха били пречка в реална среда. 
  • Проучвания при хора: този тип изследвания не са свързани с контролирано излагане на хора на радиация. Вместо това се разглежда съотношението на ракови заболявания при хора, които принципно се вярва, че са изложени на RF вълни във всекидневния си живот, и при хора, за които се смята, че не са изложени на облъчване. Понякога обаче е трудно да се припише смисъл на резултатите, тъй като подобни стратегии не позволяват изолирането на други фактори, които могат да влияят на данните.

 

Очаквайте втора част на статията, за да научите какво казват лабораторните експерименти и проучванията с участието на хора.