Полихлорираните бифенили са семейство синтетични химикали, използвани широко в индустриалната промишленост, чието производство в големи количества започва в края на 20-те години на миналия век. Химически, полихлорираните бифенили наброяват около 209 възможни съединения, наречени конгенери, които притежават обща структура, но варират спрямо броя на присъединените хлорни атоми. Заради устойчивостта си, тези изкуствено синтезирани химикали получават глобално производство, включително под търговски имена като Aroclor® (САЩ и Великобритания), Clophen® (Германия), Phenclor® (Франция) and Kanechlor® (Япония).

 

Заради наблюдения, че полихлорираните бифенили водят до масово замърсяване на околната среда, натрупват се в хранителната верига на човека, могат да бъдат засечени в човешките тъкани и причиняват рак, Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители забранява производството и употребата им през 2001 г.  


 

Една изненада от настоящите изследвания е, че докато нивата на полихлорираните бифенили в околната среда намаляват в световен мащаб, нивата се стабилизират или могат да се увеличат в някои географски региони. Обяснението на този феномен е свързан с наследството, което ни оставят стареещи продукти, съдържащи от трудно разградимите химикали.

 

Исторически погледнато, консумацията на замърсена храна се счита за основен източник на полихлорирани бифенили при хората. Неотдавнашни проучвания обаче документират, че общинските сгради в големите градове, включително някои училища, съдържат полихлорирани бифенили във вътрешния си въздух, което превръща инхалирането в основен начин, по който се осъществява допирът със замърсяването.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Друг прогрес в разбирането ни относно въздействието на полихлорираните бифенили е колко уязвим се оказва мозъкът. Полихлорираните бифенили могат да окажат влияние върху начина, по който невроните се свързват, като размерът на този ефект се различава в зависимост от конкретния конгенер. Някои изследвания са намерили дори връзка между повишените нива на полихлорирани бифенили в организма на майката и невропатологичните промени в мозъка на нейното поколение, отличителни за състояния като аутизма и ADHD. Допълнително, след като развитието на белите дробове продължава дълго след раждането, има силна вероятност вдишването на полихлорирани бифенили да е свързано с дихателни проблеми като астмата.

 

Епидемиологичните проучвания свидетелстват, че е нужно по-нататъшно изследване върху ефектите на полихлорираните бифенили за човешкото здраве, за да се гарантират регулаторни политики, които биха защитили най-уязвимите членове на обществото.