Пластмасата за еднократна употреба най-често се използва за опаковане на други стоки. Такива примери са бутилките за вода, сламките, бъркалките, опаковките, чашките от машини за кафе, фолиото и найлоновите торбички.

 

Какво представлява пластмасата за еднократна употреба?


 

Пластмасата за еднократна употреба, която често изхвърляме веднага след употреба, се произвежда от изкопаеми горива (нефтохимикали).

 

Пластмасата е измислена в средата на 19-ти век, но едва през 70-те години на 20-ти век нейната популярност нараства рязко.

 

Тогава производителите започват да заменят традиционните хартиени или стъклени опаковки с по-леки и евтини алтернативи от пластмаса. От 50-те години на миналия век са произведени 8,3 млрд. метрични тона пластмаса, а половината от тях само през последните 15 години.

 

Има и много полезни приложения на пластмасата, каквито са хирургическите ръкавици. Но те са съвсем малка част от пластмасата за еднократна употреба.

 

Защо е опасна пластмасата за еднократна употреба?

 

Пластмасата за еднократна употреба е ярък пример за съвременната културата на свръхпотребление. Често избираме личното удобството пред инвестирането в качествени и устойчиви стоки, без да се замисляме за дългосрочните последици.

 

Всяка година в света се произвеждат 300 млн. тона пластмаса, половината от тях за еднократна употреба. Това е почти еквивалентно на теглото на цялата човешка популация.

 

За съжаление, все още малка част от хората избират да носят торбички и бутилки за многократна употреба при пазаруване. Огромните 91 процента от цялата пластмаса изобщо не се рециклират и вместо това се озовават на депата за отпадъци или в околната среда.

 

Пластмасовите стоки за еднократна употреба - особено малки предмети като сламки, торбички и прибори за хранене – се рециклират трудно, тъй като попадат в процепите на рециклиращите машини и поради това често не се приемат от центровете за рециклиране.

 

Пластмасата всъщност не се разгражда. Тя просто бавно се разпада под действието на слънцето и топлината на все по-малки и по-малки парчета, докато се превърне в микропластика.

 

Тези микроскопични пластмасови фрагменти с дължина не повече от 5 милиметра са трудни за откриване - и са почти навсякъде. Те попадат и във водата и в нашите тела. Микропластиката е особено опасна за дивите животни: при поглъщане тя бързо се натрупва в тялото на животното и може да причини пробив в органите или фатално запушване на червата.

 

Много от химикалите в пластмасовите стоки вредят на здравето. Проучвания показват, че могат да причинят хормонален дисбаланс, репродуктивни проблеми като безплодие и дори рак.

 

Фталатът DEHP е един от десетките вредни химикали в пластмасата. Той се добавя за гъвкавост към най-различни пластмасови изделия като завеси за душ и градински маркучи. Проучване на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ показва, че този химикал може да причини рак при хората.

 

Пластмаса или природа?

 

Пластмасата за еднократна употреба се натрупва най-видимо в градовете, но водата страда още повече. В десет от реките по света се е натрупало 93% от общото количество пластмаса, което впоследствие попада в океаните.

 

Освен това учени изчисляват, че през 2050 г. теглото на пластмасата в океана ще бъде по-голямо от това на рибата. Пластмасата убива милиони морски животни и морски птици и замърсява морските храни, на които хората разчитат от хилядолетия, особено с микропластика в червата на животните.

 

Пристрастяването към пластмасата има отрицателно въздействие и върху климата, защото при нейното производство се отделят големи емисии парникови газове.

 

Трябва ли да се забрани пластмасата за еднократна употреба?

 

Забраната на пластмасата за еднократна употреба ще предотврати изхвърлянето на милиони тонове пластмаса всяка година. Освен замърсяването, забраната ще намали и производството на пластмаса, което допринася за глобалните климатични промени.

 

Освен това забраната ще принуди компаниите да правят иновации, като преосмислят дизайна и потърсят устойчиви материали. За потребителите забраната ще има културен ефект, защото все още масово липсва осъзнаването, че прекомерните отпадъци не са устойчиви.

 

Как да избегнем пластмасата за еднократна употреба?

 

Промяната зависи от всички нас. Личният избор има значение. Една съвсем малка промяна, като закупуването на бутилка за вода за многократна употреба, може да повлияе на избора на хората около вас и да спести стотици пластмасови бутилки на околната среда всяка година.

 

Други начини да избегнем пластмасата за еднократна употреба:

 

  • Винаги си носете чанта за многократна употреба, когато пазарувате.
  • Гответе по-често, за да намалите употребата на пластмасови съдове за храна.
  • Пазарувайте на едро. Избягвайте отделно опаковани стоки.
  • Ползвайте метални или бамбукови прибори, чаши и сламки за многократна употреба.
  • Говорете със собствениците на ресторантите, които посещавате, за това дали имат алтернатива на пластмасовите сламки, бъркалки или торбички.
  • Помогнете да се ограничи употребата на пластмасата във вашето населено място, било чрез обаждане на представител на местната власт или просто чрез разговор с вашите съседи.
  • Помолете производителите на вашите любими продукти да преминат към по-трайни опаковки, които могат да се рециклират или компостират.
  • Избягвайте пластмасовото фолио и съхранявайте остатъците от него за многократна употреба.
  • Опитайте многократно и компостируемо фолио от пчелен восък.

Източник:

https://www.nrdc.org/stories/single-use-plastics-101

https://www.unenvironment.org/interactive/beat-plastic-pollution/

https://www.statslife.org.uk/news/4026-statistics-of-the-year-2018-winners-announced