Зима, студ, газова криза... Това ни се случи от началото на годината. Много от ТЕЦ-овете преминаха на мазут. Това определено ни спаси от минусовите температури, но каква е цената, която ще платим заради замърсяването на въздуха?

Температурите също се повишиха и вече не вали сняг, а дъжд. Или поне ние го наричаме така. Валежите би трябвало да съдържат най-чистата от всички природни води, но вследствие на човешката дейност, от небето валят киселина и кал.

Киселинните валежи представляват дъжд или сняг с повишена киселинност, падащи върху земната повърхност. Серният диоксид и сероводородът, които се съдържат в промишлените газове, се окисляват и хидролизират в атмосферата и се превръщат в сярна киселина. По същия начин азотните окиси се превръщат в азотна киселина.

Всички знаем колко опасни са киселинните дъждове за растенията и животните. Виждали сме цели екосистеми, унищожени от отровните валежи. Знаем дори как киселинните дъждове увреждат сградите и паметниците на културата... А знаем ли как  влияят на нашето здраве?

Серният диоксид
е безцветен, силнореактивен газ, който се отделя при горенето на твърди или течни природни серосъдържащи горива. Основните източници са топлоелектроцентралите, използването на горива за битови нужди, в по-малка степен – металургичната и химическата индустрия. Обикновено високите атмосферни нива на SO2 са в близост до големите градове.

В атмосферата серният диоксид се окислява до серен триокис. Процесът се катализира от железните и мангановите аерозоли във въздуха, изхвърлени при промишленото производство. С водата серният триокис образува сярна киселина и пада на земята под формата на киселинни дъждове.

При нормална физическа активност и дишане през носа, дразнещият ефект на серния диоксид се елиминира още от първата бариера на респираторната система – лигавицата на носа. Бързото ходене или тежката физическа работа улесняват дишането през устата и съответно инхалирането на SO2 в по-ниските дихателни отдели. Това провокира здравословни проблеми от страна на дихателната система.

При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Най-чувствителни към дразнещия ефект на серния диоксид са хора с бронхиална астма. Оплакванията при тях са провокирани от бронхоспазъм – стеснение на дихателните пътища, който се проявява със задух, стягане в гърдите, дихателен дискомфорт. Честотата и тежестта на симптомите са в паралел с нивата на експозицията. След като експозицията на серен диоксид се нормализира, дихателната функция също се възстановява напълно за няколко часа.

Много високи нива на SO2 провокират задух, стягане в гърдите и затруднено дишане и при здрави хора. Продължителната експозиция на SO2 може да бъде причина за развитие на респираторни заболявания, нарушаване на защитните механизми на дихателната система и агравиране протичането на съществуващи сърдечносъдови заболявания.


SO2 взаимодейства с други атмосферни субстанции и формира твърди частици, които, достигайки до крайните отдели на респираторната система, провокират развитието на емфизем и хроничен бронхит или агравират съществуващи заболявания на дихателната система.

Азотните окиси се образуват от свързването на азота и кислорода и вредното им влияние е многостранно. Преди всичко увреждат белите дробове. В атмосферата от тях се формират микроскопични нитратни частици, които проникват дълбоко в белодробната тъкан. Когато реагират с водните пари на облаците, образуват киселини, които падат на земята под формата на киселинен дъжд. Освен това реагират с влагата в белия дроб и образуват киселини. Накрая, под въздействието на слънчевата светлина, азотните окиси реагират с неизгорелите бензинови пари и други въглеводороди, образувайки приземен озон, или смог.

Азотните оксиди са силно реактивни газове, повечето – без цвят и мирис. Образуват се при горивни процеси и високи температури. Основните източници са транспортът, индустриалните дейности (ТЕЦ), тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични замърсители в атмосферния въздух азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител озон. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни заболявания, а особено чувствителни към повишаване на нивото на азотния диоксид са болните с бронхиална астма.

x взаимодействат с амоняк, влага и други атмосферни субстанции и формират азотна киселина и твърди частици. Малките частици достигат до крайните отдели на респираторната система, провокирайки развитието на емфизем и хроничен бронхит или агравират съществуващи заболявания на дихателната система.

Азотните и серните окиси взаимодействат с други атмосферни субстанции и образуват киселини, които се отлагат под формата на мъгла, дъжд, сняг или сухи частици, в някои случаи далеч от първоначалния източник.

Как да намалим рискаовете за здравето?

Чрез подходящо поведение, целящо да намали индивидуалната експозиция на организма, може да се избегне или сведе до минимум вредното влияние на киселинните дъждове.

  • Ако имате някакво респираторно заболяване, е добре да знаете, че намаляването на физическата активност понижава въздухообмена през дихателната система.
  • Избягвайте напрегната физическа дейност на открито.
  • Намалете цигарите, ако сте пушач, и избягвайте задимените помещения.
  • Избягвайте райони с интензивен трафик, където отпадните газове от транспорта са повече.
  • Да се избягват контакти с хора с респираторни инфекции.
  • Да се избягва експозиция на аерозоли, прахове и други дразнещи вещества.
  • Препоръчително е болните с исхемична болест на сърцето да избягват физически натоварвания на открито в дни с повишени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда.
  • Препоръчва се хората с бронхиална астма да спазват специален режим и схема за медикаментозна терапия при епизоди на засилено атмосферно замърсяване.