Оловото е токсичен метал, използван както от тежката, така и от леката индустрия. Дори в ниски концентрации, eлементът причинява умствени и поведенчески нарушения. Най-застрашени са децата под 6 години, понеже развиващият се мозък може да бъде трайно увреден при интоксикация. 
 
Основният източник на оловно натравяне са боите, съдържащи елемента. При тяхното изсъхване започват да се отделят оловни съединения, които могат да бъдат директно вдишани като микроскопични частици. Неподменяните от десетилетия водопроводни тръби, типични за старите сгради в големите градове, са вторият най-чест източник на олово и интоксикация с него – съдържат оловни елементи, чиято корозия им позволява да отделят оловни частици директно в питейната вода.
 
Поставянето на водопроводни тръби, съдържащи олово е забранено в Европа едва към края 80-те години. 
 
Деца, пиещи чешмяна вода с твърде много олово в нея, проявяват забавени реакции и мисловен процес, а продължителната интоксикация води до нарушения във физическото и ментално развитие. Възрастните, у които се натрупва тежкия метал, развиват чести бъбречни инфекции и хронична хипертония.
 
След продължително излагане на вредното му влияние, оловото има свойството да се натрупва в тъканите и предизвиква главоболия, коремни болки, загуба на паметта, бъбречна недостатъчност, слабост, болка и гъдел в крайниците. Прекомерното натрупване на метала води до увреждания на тестисите и възможен стерилитет при мъжете.
 
Най-ранните признаци, по които може да се разпознае оловна интоксикация са неспецифични: депресия, загуба на апетит, гадене, запек, мускулна болка, умора, понижено либидо и проблеми със съня. Необичайни промени в характера и неопределим, но неприятен вкус в устата също са често съобщавани ранни симптоми.
 
Един от най-ефективните начини за намаляне на оловото в питейната вода е да се остави водата да „изтече”. В тръбите, студената вода стои понякога с часове в застой и в пряк контакт с оловни елементи на тръбопровода. В това време в нея се повишава концентрацията на оловни съединения. Специалисти препоръчват, ако студената вода не е ползвана за повече от 4 часа, да се „източи” за поне 15-20 секунди преди да се употребява. Времето за източване се увеличава с височината, на която се намира крана и за 10 етаж стига до 50-60 секунди.
 
Същото така, за пиене, готвене или дори за преваряване, е необходимо да се използва само студената вода, понеже горещата има по-висока концентрация на олово. По-високата температура в металните тръби ускорява процеса на натрупване на олово във водата.
NEWS_MORE_BOX
 
Тези два метода са ефективни за понижаване на оловния прием чрез питейната вода – ограничават излагането на тежкия метал с минимум 60%.
 
Важно е да се отбележи, че оловното замърсяване не идва от водоизточника, а от локалния тръбопровод – дори и да се сменят тръбите на едно жилище с нови, докато има поне една част от градския тръбопровод, изпускаща олово, нивата му ще останат нездравословно високи.
 
Лабораторният тест на питейна вода за оловно замърсяване струва около 50 лв. и е единственият начин за точно определяне, понеже оловото няма характерен вкус или мирис и не придава видимо оцветяване на водата.