Насекомите и проблемите, които водят след себе си, са особено актуални в летния сезон. В нашата страна стандартно имаме най-чест контакт с комари, бълхи, пчели, оси, стършели и кърлежи. Реакцията към ухапване или съответно ужилване e индивидуална за всеки човек, като градира от нормална и уселена към алергична и животозастрашаваща. Особено важно е да се знае как да се реагира във всички тези случаи.
 

Повечето хора имат нормална реакция след ухапване

Естествената реакция към комари и ципокрили е сърбеж, подуване, заервяване, пъпчици, евентуално болка, които отминават за няколко часа до дни. При бълхите сърбежът е особено силен и може да предизвика сериозни разранявания от разчесване. Те, както и кърлежите, са по-опасни не поради самото ухапване, а поради болестите, които могат да доведат след себе си.
 
Предпазването от ужилване и ухапване става преди всичко с избягване на зони, в които е известно наличието на подобни насекоми. През лятото това са места в близост до водоеми, кошери, поляни, плодни и цветни насаждния. За кърлежите това са високи неукосени треви особено при много валежи, а бълхите са в близост с различни домашни любимци. Хубаво е да се използват репеленти за отблъскване на тези вредители, особено вечер. След разходки трябва да се изгради навик да се оглежда тялото, включително и кожата на главата за намиращи се там кърлежи.
 
След ухапване върху зоната може да се постави компрес със студена вода. Някои отвари и смеси от билки се препоръчват като полезни за облекчаване на оплакванията (чесън, черен бъз, живовляк). Описват се добри ефекти и от третиране със сода, сол, оцет по специални рецепти. Според мястото на ухапване може да има някои специални грижи - например клепач, устни, където може да се насложи допълнителна инфекция. Ухапванията от кърлежи, оси и пчели изискват последващо внимателно изваждане на частите на насекомото.
 

При някои хора (около 15% от засегнатите) се наблюдават по-усилени, разгърнати реакции

В такива случаи подуването и зачервяването могат да обхванат голяма зона покрай засегнатото място, например целия крайник. Може да се повиши и телесната температура. Наблюдава се при засягане на по-чувствителни зони, както и при малки деца. Тогава към стандартните мерки може да се добавят и антихистамини локално или през устата за кратък интервал. Към тях могат да се включат противовъзпалителни за понижаване на температурата или болката.
 

Най-сериозна е ситуацията, когато след ухапване или ужилване се развие алергична реакция


Наблюдава се при около 1-5% от населението. Алергията към насекоми може да е известна или за първи път да се отключи, при което и да е ухапване. За подобна вероятност можем да подозираме, ако болният има други алергии или ако има роднина със свръхчувствителност към насекоми. Масивното ухапване или ужилване, както и такова в областта на шията и главата могат да предизвикат алергична реакция и при неалергичен човек. 
NEWS_MORE_BOX
 
Най-често до алергична реакция води ужилването от стършели, пчели, оси. Освен по-сериозната кожна реакция, могат да се развие процес, водещи до анафилактичен шок и летален изход за съвсем кратко време. Наблюдава се подуване на устни, клепачи, език, прогресивно затруднение на дишането. Появяват се хрипове на белия дроб, суха или влажна кашлица. Болните усещат замайване, гадене, уплаха. Сърцето успорява ритъмът си, може артериалното налягане да спадне критично. 
 
Тежката алергична реакция е спешно животозастрашаващо състояние, изискващо задължителна медицинска помощ. Тогава най-важно е овладяването на спешното състояние, а на втори етап се третира локалното раздразнение.
 
Лечението изисква приложение на адреналин, водно-солеви разтвори венозно и антихистамини. При най-тежките състояния се стига до интубация и спешно приемане в болница.
 
Насекомите са чест спътник на нашето ежедневие и в голям процент от случаите водят до несериозни оплаквания. Трябва обаче да се знае, че заболяванията, които могат да носят носекомите в слюнката или тежките алергични реакции към тях са животозастрашаващи и в никакъв случай не бива да се омаловажават. Подходът към ужиления или ухапания от насекоми трябва да е индивидуален според възрастта, зоните на ангажиране и специфичната реактивност на организма.