Взимането на домашен любимец винаги е свързано с положителни емоции, моменти на радост и усмивки. Не бива да се забравят обаче задълженията и отговорностите, които стават част от ежедневието заедно с новия пухкав член на семействfто. Най-добрият вариант е собсвеникът да се е запознал предварително с основните видови особености, породата и половите характеристики на животното.


Котките са много самостоятелни животни. Те умеят да се грижат сами за себе си и ако човек не им предостави пространство, условия и принадлежности, които той предпочита, то те ще намерят начин да се справят със ситуацията и да си създадат навик, който е удобен само за тях. Така че възпитанието е от основно значение, особено от ранна възраст. Ако собственикът не покаже на котката къде ще стои тоалетната ѝ и къде трябва тя да ходи, то котката ще намери място, което да използва за своите нужди, без да се интересува дали създава проблеми и непроятности. 


Обучението и адаптацията ѝ в домашни условия зависят от нейния стопанин и ако това обучение започне във възможно най-ранна възраст, то „моделирането“ на поведението ѝ ще е с най-голям успех. Разбира се, става дума за представител на семейство Коткови (Felidae), което е свързано и с небезивестен нрав и характер – позволява ласка и галене единствено, когато тя пожелае, успява да въздейсва с поглед и мили звуци, предизвиква симпатии, но бързо ѝ омръзва и както в един момент се омилква и отърква в краката, в следващия просто ги захапва. За вечеря се предлага нещо ново, скъпо и полезно, но след едно подушване, купичката просто се подминава. Пет минути по-късно е все толкова гладна и с умилително мяукане моли за стандартната порция. Изяжда я доволно и ляга наблизо, мъркайки. Точно тези биологични характеристика на нрава ѝ крият нейната чаровност и допълнително карат собственикът да ѝ „слугува“. Има особености, които човек няма да успее да промени, а не е и нужно. Просто трябва да възпита домашния си любимец така, че да е удобна за него грижата и ежедневните задължения да не се превръщат в товар.



След взимането на бебе котенце, независимо от развъдник, от улицата или от познати, препоръчително е да се посети ветеринарен лекар. Котето трябва да е поне на 5-6 седмици, да е отбито от майката и да е захрането поне с пастет или бебешки мус. Това е първата храна, която то трябва да приеме. Храненето с гранулирана храна би го затруднила. След около седмица може да се включи и бебешка гранула – тя е ситна и ако се накисва в малко топла вода, ще се размекне и приемът ѝ ще е доста лесен за малкото коте. 


Важно е животното да се храни помалко и начесто – 4-5-кратно хранене. На всеки пакет гранула или консерва има таблица, която оказва правилната дневна дажба на котката спрямо теглото и възрастта. Този грамаж е оказан за 24 часа и трябва да се раздели  на 4-5 равни порции през равен интервал от време през деня. Кратността на храненето разбира се зависи и от графикът на собственика. Грамажът е препоръчителен, а не окончателен, ако се забелязва, че трайно не стига дневната дажба и котката има нужда от още енергия, ако изразходва повече калории, отколкото приема, то грамажът може да се регулира според тази особеност на организма. Трябва да се подбират винаги бебешки гранулки (kitten) – те са висококалорични, доставят на растящия организъм нужната дневна енергия, богати са на микро- и макроелементи, които имат важно значение при формиране на костно-ставния и мускулния апарат на животното, някои марки имат добавена коластра и витамини за засилване на имунитета в продукта си. Гранулата трябва да е бебешка до едногодишна възраст, до тогава се смята, че е фазата на растеж. 


Щом котето е захранено и с гранули, може в менюто да се добавят и по-едросмляни консерви, а пастетите да минат на заден план. Ако консервата е висок клас и е с добро съдържание на месо, не е необходимо на кутията да пише „ kitten”. 


Котките имат нужда от по-високопротеинна храна спрямо кучетата. Те се нуждаят от набавяне, освен от общите за бозайниците незаменими аминокиселини, така и от още една незаменима аминокиселина–тауринът. Дефицитът на таурин може да доведе до проблеми с репродуктивната система, увреждане на сърдечния мускул и зрителния апарат. Обикновено високите класове храни, и гранулирани и консервирани, са добре балансирани в това отношение. Освен аминокиселините, те имат добър баланс на есенциални мастни киселини като арахидоновата и линоленовата киселини. Първата има отношение към кръвосъсирването, размножаването и кожата и козината, втората е важна за растежа на организма и функцията на черния дроб. Котките не могат да произвеждат витамин А, затова е нужо да приемат рибено масло, което може да е под формата на различна хранителна добавка. Чрез въглехидратната компонента в храната, котката си набавя фибри, които спомагат чревната перисталтика.


Домашната храна не е подходяща за основна диета. Не бива да се дава сурово месо на животните от медицинска и здравословна гледна точка – възможно е заразяването с паразити, вируси и бактерии. Ако все пак домашният любимец опитва от домашната кухня, то месото трябва да е без подправки и кости и минало термична обработка. Солта, черният пипер и останалите подправки могат да предизвикат сериозни стомашни проблеми на животните. Костите трябва да се избягват – могат да предизвикат запушване на храносмилателния тракт, пилешките кости обикновено се чупят с остри връхчета и могат дори да перфорират отдели на храносмилателната система.  


В процеса на растеж, диапазонът от време меджу храненията се увеличава, а броят им намалява, тоест храненто става трикратно на около 4ти-5ти месец и може да се задържи така за 2-3 месеца. При навършване на 9-10-месечна възраст котката може да яде двукратно – сутрин и вечер, като препоръчително е сутрин да се дава гранулирана храна, тъй като тя осигурява нужната енергия за деня, а вечер – консерва или пауч. Някои котки не изяждат наведнъж цялото количесто, което им се оставя в купичките – хапват начесто и помалко. Други приемат цялата дажба наведнъж. Въпрос на метаболизъм и навик.