Лептоспирозата е зооноза, засягаща домашните и дивите животни, както и човека. Заболяването протича с разнообразна клиника – летаргия, депресия, треска, повръщане, полиурия, полидипсия, нефрит, иктерус. Причинителят на болестта са лептоспири – Грам отрицателни (Gr -) аеробни. Те принадлежат към род Leptospira на сем. Leptospiraceae.

 

Лептоспирите се поддържат в природата от многобройните заразени диви и домашни животински резервоарни гостоприемници (тоест животни, прекарващи инфекцията субклинично).


 

Резервоари на болестта са най-често диви гризачи (главно мишевидни, катерици, прилепи), домашни животни (свине, коне, говеда, овце и кози), каниди и фелиди (кучета, котки, лисици). Лептоспирите не могат да се репродуцират извън гостоприемника, но могат да оцелеят до 180 дни в околната среда. Типични хидробионти – добре се съхраняват в застояла вода или влажна почва.

 

Лептоспирозата при кучетата се причинява основно от сероварите L.canicola, L.icterohaemorrhagie. Това са и сероварите, които са включени в годишната ваксинация на кучетата.


Заразяването става алиментарно, по полов път, трансплацентарно и контактно (интактни мукози, рани). Болестта има изразена пролетно-лятна сезонност, наблюдава се и при влажна и топла есен.

 

След 3-8 дни от заразяването лептоспирите се появяват в кръвта. Клиничната изява на болестта настъпва по-късно – 5-9 дни, а излъчването на лептоспири с урината започва на 12-15ти ден от инфектирането. При повечето животни настъпва ренална колонизация на причинителите. Лептоспирите перзистират и се намножават в бъбречния тубуларен епител, до който антибиотиците не достигат. Първоначално развилият се акутен нефрит може да премине в хроничен интерстициален.

 

Черният дроб също се засяга от лептоспирите - ендотоксините предизвикват центролобуларни некрози и субцелуларни увреждания. Засяга се и жлъчката и се развива иктерус. Чернодробна недостатъчност по-рядко се проявява.

 

Характерни за заболяването са четири форми – акутна, субакутна, хронична и субклинична. При акутната и субакутната изявата на инфекцията е много агресивна и бързоразвиваща се. Наблюдават се висока температура, мускулна слабост, повръщане, деходратация, отказ от храна, ускорен пулс, мелена, епистаксис, петехии по тялото, иктерус. Настъпва остра бъбречна недостатъчност. За добрия изход от заболяването се изисква агресивна антибитоична намеса и поддържаща бъбречна терапия. При остра бъбречна недостатъчност, съчетана с олигурия и анурия, прогнозата е лоша. Значително по-рядко се констатират клинични промени от страна на черния дроб при тези две форми.

 

Голяма част от случаите на лептоспироза при кучето протичат в хронична и субклинична форма. Симптомите са идентични, но изразени в по-слаба степен и с по-дълга продължителност във времето. Морфологичните и функнкционалните промени в черния дроб тук вече са налице.

 

Нефритът може да се хронифицира и функционалната тъкан на бъбрека да се замести със съединителна тъкан. Наблюдава се билибирубинурия, хематурия, протеинурия. При съмнение за лептоспироза в първите дни след появата на клинична картина се взема кръв за хемокултура и урина за микроскопско и бактериологично изследване. Препаратите за микроскопски изследвания се приготвят във вид на разлята капка. Микроскопията се извършва на тъмно зрително поле. Лептоспирите се виждат като тънки извити нишки, извършващи характерни огъващи се вдижения.

 

Разпространението на лептоспирозата по домашните животни е овладяно благодарени на ваксините. Важно е да се знае, че повечето ваксини изграждат имунитет с продължителност 6-9 месеца, ето защо в стартовата схема за ваксинация при кученцата лептоспирозата трябва да бъде повторена, тоест изисква се затвърждаване на имунитета чрез реваксинация. Оттам нататък ежегодната ваксинация е напълно достатъчна за поддържане на адекватен титър на антитела в организма на градските кучета. Що се отнася до ловните и работни кучета, овчарски и полудиви, редно е ваксинацията да е два пъти годишно, през 6 месеца.

 

Случаите на лептоспироза при хората са свързани много често с контакт човек - диви животни или човек-гризачи. Дератизацията на оборните помещения, помещенията за съхраняване на фураж, складовете трябва да бъде редовна и да не се допуска опасност от заразяване на домашните бозайници и човек. Важно е да не се допуска водопой от застояли водоеми и съмнителни водни източници. Не бива да се допуска кучето да пие от локви по улицата, особено в пролетно-летния сезон. Оздравяването от лептоспироза обикновено се постига след дълъг курс с антибиотици и нефроопротектори. Носителството може да надхвърли 4 години. Заради сериозният риск от заразяване и боледуване компромиси с дератизационните мероприятия и хигиената не бива да се правят.

 

Библиография:
Инфекциозни болести по кучетата и котките