С настъпването на лятото и избуяването на тревата започват и оплакванията от ухапване от кърлежи. Те се крият в гори, гъсталаци, високи треви, плевели и ниски храсти.

 

Веднъж нападнал жертвата, кърлежът пропълзява дискретно по тялото, търсейки окосмена, топла или влажна част, на която да се закрепи.


 

Паразитът има хоботче, пригодено за разрязване на кожата и смукане на кръв. Хоботът има характерна форма, подобно наредени един зад друг връхчета на стрели. Тази структура на котва позволява лесно проникване в плътта, а насочените назад куки препятстват измъкването.

 

При хранене, кърлежите изпускат от жлезите си антикоагулант и лепкав секрет, който ги „циментира“ към жертвата. Лепкавата слюнка се отделя в мястото на смучене временно. След наяждане, лепилото се разгражда напълно, освобождава кърлежа и той пада на земята.

 

В България са разпространени кърлежи, принадлежащи основно на родовете Ixodes, Hyalomma, Dermacentor marginatus, Haemophysalis, Rhipicephalus и Boophilus annulatus.

 

 

Болести, предавани от кърлежите

1. Лаймска болест

Това е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Клиничната картина може да имитира редица заболявания.

 

Първият стадий започва след инкубационен период от 3 до 30 дни и се характеризира със зачервяване на кожата с диаметър около 5 см, обикновено на мястото на ухапване от кърлежа, което впоследствие бързо се разширява.

 

Паралелно със зачервяването или самостоятелно могат да се изявят и други симптоми на началната Лаймска болест - увеличение на лимфните възли в областта на ухапването, отпадналост, температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите могат да изчезнат и без лечение, но причинителят остава в организма и заболяването може да прогресира.

 

Вторият стадий се развива месеци след инфектирането. В тази фаза пациентите често съобщават за умора, проблеми с концентрацията и световъртеж. Типични са кризите на изпотяване и епизодите със силно учестен пулс.

 

Характеризира се с някоя от следните клинични прояви - неврологични, ставни, очни, засягане на сърцето, множествени червени петна по кожата. Третият стадий са усложненията от нелекуваната Лаймска болест, години след заразяването.

 

Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия.

 

Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.

 

2. Марсилска треска

 

Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти.

 

Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.

 

На мястото на ухапването често се появява неболезнено уплътнение (тъмно петно), покрито с тъмна коричка, което в много от случаите остава незабелязано. След скрит период от 3 - 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите.

 

След 3 - 4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялата тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. Температурата продължава около 10 дни, но при правилно антибиотично лечение спада до 3 - 4 дни.

 

При нелекуваните случаи може да се стигне до тежко засягане на черния дроб, бъбреците, нервната система и поява на кръвоизливи. През последните години се наблюдава зачестяване на тежките форми.

 

При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.

NEWS_MORE_BOX

 

3. Ку-треска

Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява.

 

По време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.

 

Скритият период е от 3 до 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето.

 

При своевременно и правилно антибиотично лечение настъпва оздравяване.

 

За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно млякото да се консумира само след термична обработка, а бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

 

4. Кримска-конго хеморагична треска

 

Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение.

 

Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска.

 

Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация. Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата, венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение.

 

Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.

 

Как трябва да се отстранява кърлеж?

 

Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно, за да се предотврати евентуално пренасяне на зараза, ваденето е най-добре да стане до 24 часа след ухапването. Най-добре е това да стане с пинсети.

 

Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без да се извива. По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци.

 

Най-често срещаната практика е върху мястото, където е открит кърлежа, да се постави памук напоен с мас или спирт и след като престои няколко часа да се завърти кърлежа обратно на часовниковата стрелка. Това е много грешен метод  поради две причини.

 

Първо, защото когато се маха кърлеж не трябва в никакъв случай да се върти и извива, защото може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. И второ, след като бъде открит кърлежа, не трябва да се чака, а да се отсрани колкото е възможно по–бързо и внимателно. Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка.

 

Така кърлежът се стресира и това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.

 

Много хора след вадене на кърлеж правят грешката да го размачкат, при което пръски от съдържимото в кърлежа могат да попаднат в очите на човек и той да се разболее без дори да е бил ухапан.

 

Предпазване от ухапване от кърлеж

 

Желателно е да се избягва високата и гъста растителност по необезпаразитени места. Хубаво е да се ползват репеленти върху дрехи и открита кожа без лицето или третиране на облекло (панталони, чорапи, обувки) със спиметрин, убиващ кърлежите при контакт.

 

При чести разходки сред природата се прави ежедневен оглед за впити кърлежи, с цел недопускане на продължителен престой върху тялото.

Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните“ от кърлежите места – окосмената част на главата (особено при деца), корема, подмишниците, слабините, гънките зад коляното, под мамилите.

 

За паразитите редовно трябва да се проверяват и домащните любимци, които задължително се третират с противопаразитни средства.