Коронавирусите са РНК –вируси, принадлежащи към семейство Coronaviridae. Разделени са в три антигенни групи според естествените им гостоприемници, нуклеотидните последователности и серологичните им отнасяния. При бозайници групите са две – I и II;  Третата е при птиците и вирусите са причинители на инфекциозен бронхит (Infectious bronchitis virus - IBV) и на коронавирусна инфекция при пуйките (Turkey coronavirus- TCoV).

 

  • Група I включва:
    • Човешки коронавирус - HCoV – 229; NL63; През 2002 г. бе доказан коронавирус при човек, причинител на Severe acute respiratory syndrome (SARS). Този вирус, на базата на генетичен анализ, е отделен по-късно в нова група. Коронавирус 2019-nCoV, който избухна в Ухан, китайската провинция Хубей, в края миналата година все още не е разпределен в група и крайното наименование на вируса ще се избере от Интернационалният комитет по таксономия на вирусите (International Committee on Taxonomy of Viruses);
    • Свински коронавирус (transmissible gastroenteritis virus TGEV; porcine respiratory coronavirus PRCoV; porcine epidemic diarrhea virus PEDV) – вируси, които могат да протекат с гастроинтестинална или респираторна симптоматика;
    • Котешки коронавируси (feline coronaviruses, FCoVs);
    • Кучешки корона вируси (canine coronaviruses, CCoVs).
  • Към група II спадат:
    • Миши (murine hepatitis virus MHV);
    • По плъхове (rat coronavirus RcoV);
    • По говеда (bovine coronavirus BCCoV);
    • И по хора (HCoV-OC43 и HECoV-4408).

 


Коронавирусите са лесно мутиращи вируси. Пример за това е коронавируса при котките. След заразяването, което обикновено е алиментарно или чрез пряк контакт, обща посуда и помещения, следва 14 дневен инкубационен период. Клиниката може да настъпи и по-рано. Изразява се с гастроинтестинални проблеми - диария, висока температура, отпадналост, отказ от храна, рядко, но е възможно и повръщане. Обикновено чрез симптоматично лечение и при нужда включване на антибиотик за туширане на вторичната бактериална инфекция, животното се възстановява в рамките на седмица.

 

Смъртностна е сравнително ниска при тази форма, наблюдава се по-скоро при бебета котета, както и при котки с компроментирана имунна система. Специфична терапия срещу самия вирус не съществува. Няма и ваксина. Пълно оздравяване на практика не е възможно обаче, защото макар и клинично да не се наблюдават проблеми, котката остава носител на вируса до края на живота си.

 

Мутацията на вируса настъпва обикновено при стресов фактор – смяна на мястото на живеене, пътуване, нов член в семейството или липса на такъв. Започва да се развива заболяване, наречено инфекциозен перитонит при котките.

 

Инфекциозен перитонит при котките може да се развие в две форми – суха и влажна. Сухата се характеризира с грануломатозни лезии в паренхимните органи, а влажната – с набиране на ексудат в коремна, а по-късно и в гръдна кухина. Лечение няма, възможна е симптоматична терапия и до известна степен и до известно време контрол на клиничната картина – при влажната форма се правят центези за източване на събраната течност, тъй като тя притиска органите и нарушава функцията им. Летален е изходът в над 95% от случаите, а в останалите 5% само поддържащата терапия забавя за неопределен период от време смъртността.

 

Среща се междувидова циркулация на коронавирусите при котки и кучета, тоест двата вида може да се заразяват помежду си. При кучетата заболяването протича с гастроинтестинална симптоматика, не се наблюдава развитие на инфекциозен перитонит при тях.

 

Именно чрез междувидова циркулация се предполага, че е възникнал новият коронавирус в Китай. Заразата от 2002 SARS се води зооноза, което означава, че първичният гостоприемник е животно. За коронавирус 2019-nCoV се счита същото. Според проучване генетичният код на новия коронавирус 2019-nCoV е най-близък до генетичния код на два коронавируса, които са изолирани от прилепи и причиняват респираторна симптоматика при тях.

 

Учените смятат, че редицата от протеинови ръбчета в обвивката, които оформят „короната“ на вируса са частиците, с които се разпознава клетката гостоприемник от вируса и именно там е разликата с коронавирус 2019-nCoV, тоест вирусът е мутирал преди да зарази човек. По тази си характеристика коронавирус 2019-nCoVе идентичен с коронавируса при змиите.

 

Затова хипотезата е, че първоначалният източник са прилепите, които често стават плячка на влечугите. В тялото на змиите вирусът се е препасирал, тоест те са втори гостоприемник, в който коронавирусът претърпява мутация и впоследствие заразява хора. Това са хипотези, които тепърва ще бъдат доказвани и изучавани в лабораториите.

 

Коронавирусен ентерит по говедата - остро чревно заболяване при бозаещи телета, което протича с изявен диаричен синдром, съпроводен с общи явления като депресия, залежаване, прогресираща дехидратация и нерядко завършва със смърт. Причинява се от говежди корона вирус.

При прасетата симптомите могат да бъдат свързани и с респираторната система и с гастроинтестиналния тракт, зависи от щама на вируса. Респираторната корона протича с висока температура, ларингити, бронхити, пневмонии, животните залежават, отказват храна. Гастроинтестиналната проява се характеризира с профузна диария, често примесена с кръв и слуз.

 

Коронавирусите засягат огромно видово разнообразие и не бива да се подценяват в нито една тяхна форма. Не са устойчиви в околната среда, податливи са инактивиране от стандартни дезинфекционни средства като белина например. Личната хигиена и поддържането на добра имунна система са два от факторите, които зависят до известна степен от човек и чрез тях може да се осъществява добър контрол на епидемиите.

 

 

Библиография:

Инфекциозни болести по кучето и котката, Илия Цачев