Отровният бръшлян, отровният дъб или отровната смрадлика са класифицирани като трите най-отровни растения, които виреят на територията на България. Контактът на кожата с листата им предизвиква краткотрайна, но много силно дразнеща форма на контактен дерматит. Обривът обикновено се развива до два дни след първоначалния контакт и достига своя връх в края на петия ден. Симптомите може да отшумят напълно до десет дни след първоначалния контакт.

Някои хора преживяват контакта с растенията от тази група без определени реакции. Пълната имунна отговорност и реактивност на организма е изключително рядка. Някои хора може да са абсолютно резистентни и имунизирани към определени токсини, но към други могат да проявят много кризисни реакции и да протекат с много драматична клинична картина.
 

Защо?

Листата, стеблата и корените на отровния бръшлян, дъб или смрадлика съдържат специфичен растителен секрет, смола, която при контакт с кожата може да провокира тежка алергична възпалителна реакция.



Смолата също така може да се пренесе от домашните животни или по дрехите на човек, както и по обувки или специфични строителни машини, автомобили, гуми или инструменти и да престои месеци наред и да има същата активност. При последващ контакт с кожата на човек се предизвикват тежки алергични реакции и възпаления. За сметка на това, при недобра хигиенна обработка на дрехите и обувките, или нередовно почистване на автомобилите, строителните материали и инструменти, при вторичен контакт може да се предизвика алергична с реакция с висока продължителност и тежък дискомфорт в засегнатите зони.
 

Кои са симптомите, с които се проявява алергията?

След контакт на кожата с отровно растение развива драматична клинична картина. Често протича с развитие на зачервяване в някои области на кожата, които се характеризират с много силен сърбеж и проява на кожни мехури, запълнени с бистра течност.

NEWS_MORE_BOX

 


При по-сериозните случаи се развиват оточни и изключително болезнени мехури, запълнени с бистър секрет. Обривът рядко може да се прояви по петите и в областта на ръцете, което отчасти овладява клиничната картина и позволява на пострадалите да преживеят по-лесно периодите на екзацербация и активна кожна алергия.
 

Кое лечение е най-подходящо?

В условията на алергична реакция с кожно възпаление и поява на мехури вследствие на контакт със смола от отровно растение, се извършва прилагане на каламинови лосиони и някои кремове, съдържащи антихистамини, бензокаини и хидрокортизони.


В някои случаи е подходящо прилагането на венозни и мускулни инжекции с кортикостероид, което да успокои сърбежа и да овладее кризисните реакции от страна на организма, предизвикана от тежката алергичност.


Приемът през устата на кортикостероиди и антихистамини в комбиниран вариант с приложение на лосиони с кортикостероиди и антихистамини не е препоръчителен, защото това може да влоши значително общото състояние на пострадалия.


При по-сериозните усложнения от кожната алергия със смола от отровно растение трябва да се потърси консултация с лекар, който евентуално да назначи инжекция с преднизон или друг представител на кортикостероидовия ред.