Някои замърсители в околната среда и храната нарушават развитието на мозъка на плода, с което допринасят за ерозията на когнитивните способности на населението в дългосрочен план.

 

Установено е, че голяма част от населението е изложена на смеси от вещества, които имат негативно влияние върху ендокринните жлези и нарушават действието на хормоните.


 

Хората са изложени на много различни химични замърсители и все повече доказателства показват, че излагането на тези вещества още в началото на живота, може да предизвика неврологични разстройства и промени в организма, които увеличават склонността към определени заболявания през целия живот, пишат изследователите.

 

Авторите са установили, че близо петнадесет често срещани замърсители водят до нарушения в развитието на мозъка на плода и това може да забави усвояването на езика впоследствие, което е ранен маркер за интелектуално увреждане или аутизъм.

 

Учените са изследвали биологични проби от около 2000 бременни жени в Швеция и са успели да оценят излагането им на различни химични вещества в околната среда.

 

Установено е, че комбинацията от пет вида фталати, осем перфлуорирани съединения - PFAS, бисфенол А и триклозан, е свързана със забавено усвояване на езика при децата на тези майки.

 

Разстройства от аутистичния спектър

Фталатите и бисфенол А са пластификатори, които често се срещат в материали, които са в контакт с храната, намират се в домашната среда и в някои козметични продукти за хигиена и грижа за тялото.

 

PFAS са незалепващи и хидроизолационни вещества, използвани в съдове за готвене, облекло, опаковки на храни и други.

 

Някои PFAS са забранени или са в процес на забрана за употреба, но те са устойчиви, натрупват се в мазнините и вече са значителто разпространени в хранителната верига.

 

В днешно време е невъзможно да ги избегнем напълно.

 

Триклозанът има антибактериално действие, прилага се в продукти за хигиена и грижа за тялото.

 

Ефектът от излагането на тази смес от замърсители е значителен.

 

Авторите са проследили резултатите на децата от стандартизираните тестове за усвояване на езика.

 

Децата на възраст от 2,5 години, чиито майки са били най-много излагани на тези химически замърсители, са имали три пъти по-висок риск от езиково забавяне, в сравнение с тези, чиито майки са били по-малко изложени на замърсители в околната среда.

 

Забавянето на езика в тази възраст е свързано с намалени когнитивни способности по-късно в живота, обяснява биологът проф. Жан-Батист Фини, съавтор на това проучване.

 

След като децата са били пораснали, резултатите от тяхното проследяване показват, че тези, които са били засегнати от езиково забавяне в по-ранна възраст, получават средно по-ниски резултати от тестовете за определяне на коефициент на интелигентност по-късно. 

 

Няколко проучвания вече са проведени при кохорти майка-дете и някои от тях са разкрили подобни резултати.

 

Изследователите са провели още няколко изследвания, за да изяснят начините на действие на тези химически замърсители и да потвърдят резултатите в лабораторни условия.

 

Те са подложили човешки кортикални органоиди - клетъчни култури, които възпроизвеждат архитектониката на определени мозъчни структури, на различни концентрации от изследваните химически замърсители.

 

Резултатите са потвърдени и наистина е установено, че тези вещества дерегулират набор от гени, участващи в развитието на мозъка.

 

По време на развитието на плода, активирането на тези гени от някои хормони, най-вече от хормони на щитовидната жлеза, позволява развитието на мозъчната тъкан.

 

Нарушаването на функциите на някои от тези хормони обаче е тясно свързано с разстройствата от аутистичния спектър, уточняват изследователите.

 

Излагането на тези вещества по време на развитието на плода води до нарушения във функциите на щитовидната жлеза, която от своя страна по този начин не може да контролира ефективно изграждането на централната нервна система. 

 

Източници:

https://www.lemonde.fr/planete/article/2022/02/17/des-polluants-du-quotidien-deleteres-pour-la-construction-du-cerveau-des-jeunes-enfants_6114151_3244.html

https://www.science.org/doi/10.1126/science.abe8244