В Западна Европа емисиите на много замърсители на въздуха спаднаха значително през последните десетилетия, което доведе до подобряване качеството на въздуха в целия район. Въпреки това концентрациите на замърсителите на въздуха са все още прекалено високи и проблемите с качеството на въздуха остават.


Значителна част от населението на Европа живее в зони - в големите градове, където се наблюдава превишаване на допустимите норми за качеството на въздуха, съдейки по нивото на замърсяване с озон, азотен диоксид и прахови частици.


Според проучвания праховите частици, азотният диоксид и озонът са трите замърсители на въздуха, които засягат в най-голяма степен човешкото здраве. Редовното излагане на дори ниските им концентрации във въздуха, както и единично излагане при върхови концентрации „упражнява“ отрицателен ефект както върху дихателната система, така също и върху сърдечносъдовата, нервната, ендокринната и в по-малка степен дори върху бъбреците. Причината е проникването на замърсяванията и до кръвта от капилярите, на които е богата повърхността на белите дробове.



Така например фините прахови частици във въздуха намаляват очакваната продължителност на живота в страните от Европейксия сьюз с повече от 8 месеца. Бензпиренът е канцерогенен замърсител, пораждащ нарастваща загриженост, с концентрация над прага, определен за защита на човешкото здраве, особено  по-големите градове от Централна и Източна Европа. Годишно около 5 милиона души в Европа умират от прекомерна запрашеност, сочи статистиката.


У нас най-големият източник на замърсяване на въздуха са автомобилите, които не отговарят на съвременните екологични изисквания, а в комбинация с това се използва предимно бензин с високо октаново число.


В дните, когато замърсяването надвишава допустимите прагове, за хората най-важно е да избягват излизането навън за дълги периоди от време.


Носенето на маски е един от подходящите методи за защита, но е важно да се отбележи и видът на маските, тъй като тези, които се използват при епидемии от различни инфекциозни заболявания с въздушно-капков механизъм не са подходящи.


Маските трябва да са добре прилепващи, със стандарт EN149:2001+A1:2009 (EN149:2009) FFP3, които би трябвало да филтрират до 98-99% от замърсяванията във въздуха.


Ходенете пеша се препоръчва да се ограничава по по-натоварените булеварди до минимум. В случай, че има възможност спациалистите препоръчват варианта с избиране на значително по-ненатоварени улици и пресечки, по които не минават толкова коли, които да замърсяват допълнително.


Въздухът, намиращ се най-близо до пътя, обикновено е и най-замърсен. В такъв случай за намаляване, дори и в минимална степен на вдишването на замърсен въздух се препоръчва ходенето по тротоара да бъде в неговата най-отдалечена точка от бордюра.


Емисиите от автомобили, камиони и автобуси се концентрират, когато превозните средства намаляват скоростта си на светофарите, например. Това са и точките с най-високо замърсяване по дължината на улиците или булевардите.


За съжаление, децата се оказват най-уязвими към изгорелите газове, по простата причината, че по-ниският им ръст директно ги излага на височината на най-висока концентрация от излизащите от ауспуха газове. В дни на повишено замърсяване е препоръчително по възможност децата да се носят на ръце.


Отварянето на прозорците е добре за проветряването на помещенията и влизането на свеж въздух, тъй като застоялият въздух също крие рискове. Но ако живеете до натоварена улица или булевард е от значение проветряването на дома да става от прозорците, които не гледат към някоя натоварена улица.


За спортистите, които нямат в близост паркове или подходящи градинки, най-рисково е излизането при час-пик на трафик. Ако спортувате на открито, най-добре излизайте навън рано сутрин преди да се е увеличил трафикът или вечер (няколко часа след като трафикът е намалял), когато въздухът обикновено е по-чист.