Причинителите на инфлуенцата при хората и животните са вируси от семейство Orthomyxoviridae. Ортомиксовирусите притежават едноверижна РНК с негативен поларитет, която е сегментирана. Семейството се дели на три рода – род Influenza virus типове A и В , които имат 8 сегмента РНК; род Influenza virus тип C; род Thogoto like viruses, които имат 6 сегмента РНК. Основно значение в световен мащаб имат вирусите тип А. При животните те предизвикват инфлуенцата при конете, инфлуенцата при свинете и инфлуенчните инфекции при птиците. 


По външната мембрана на инфлуенчните вируси излизат два вида глюкопротеини. При инфлуенца вирус тип А са H и N и те носят антигени от Н1 до Н15 и от N1 до N9. Тези антигени определят субтиповата принадлежност на всеки щам. Инфекциите при дивите водоплаващи са субклинични, но те са глобален резервоар на инфлуенца вирусите, тъй като са инфектирани с всичките 15 Н и 9 N субтипове.


Ортомиксовирусите са много изменчиви и податливи на мутации и междувидови препасирания. Това е причината постоянно да се появяват нови щамове и да съществува заплаха от епидемии или пандемии. В рамките на един субтип е възможно да се появят точкови мутации, които водят до нови антигенни варианти – явление, наречено антигенен дрифт. Чрез него новите поколения вируси избягват частично неутрализиращото действие на антителата в организма. Ето защо използваните ваксинални щамове трябва периодично да се подменят, за да съответстват на теренния, който циркулира даден период от време. Между отделните субтипове няма кръстосан имунитет и всеки нов субтип предизвиква нова епизоотия или панзоотия.


 

Друго явление, на което са способни инфлуенчните вируси, е антигенен шифт. В единични клетки се осъществява обмен на отделни РНК сегменти от различни вируси, спадащи към два субтипа. На практика това се случва, когато свинете се заразят със субтипове от бозайници и сутипове от птици. Свинете са видът, при който се случва препасирането на инфлуенчните вируси. Птичи инфлунчи вирус и човешки инфлуенчи вирус заразяват свинска клетка и настъпва разбъркване на сегментите РНК и подредба в нова последователност. Новото поколение вируси представляват нов субтип. 

 

Грипът по свинете е установен за пръв път през 1918г. В САЩ. Протекъл е като епизоотия, която съвпада с грипната епидемия „Испански грип – Spanish flu” при хората, станала причина за смъртта на над 20 милиона души. Също така грипните пандемии при хората през 1957 г. и 1968 г. са предизвикани от човешко-птичи реасортанти и скоро след това такива реасортанти са изолирани от свине.

 
Появата на нови субтипове е неизбежна, заради генетичната специфика на грипните вируси. Изготвянето на ваксини с точен таргет новия субтип е от изкючително важно значение за ограничаване на разпространението и предпазването от епидемии и пандемии. Лесното предаване и високата  вирулентност на вирусите допълнително усложняват епизоотологичната обстановка. 


Библиография:

„Инфекциозни болести по свинете“  проф. Д-р Симеон Йорданов