Тетанусът е ранева инфекция, протичаща със спазми на мускулатурата, повишена рефлекторна въбудимост и често завършва летално. Причинителят на заболяването е Clostridium tetani – подвижен, Грам – позитивен спорообразуващ анаероб. Спори могат да бъдат открити навсякъде, особено в почвата с висока влажност и наторяване. Значително устойчиви са на неблагоприятни климатични условия.
Възприемчиви към заболяването са повечето домашни животни и човек. Конят е най-застрашеният вид от домашните животни. Често при подковаване, при кастрации, при наранявания, особено дълбоки и прободни, следват усложнения, свързани с клостридийна инфекция. Котката и кучето са слабо чувствителни, а птиците - в най-нисък процент. Човекът е чувствителен към тетанус.
При коня винаги се препоръчва поставянето на серум профилактично - при ухапване, дълбоки прободни рани, трудно раждане, хирургична интервенци и кастрации.
При навлизане на спорите в организма, те се развиват в анаеробни условия в мястото на нараняване. Започва отделянето на токсини, като два са отговорните за клиничната картина и леталния край при тетануса : тетанолизин – разгражда еритроцитите и тетаноспазмин – предизвиква промени в нервната функция. Тетаничните токсини се разпространяват по нервен път и хематогенно, като при животните се касае за десцендентерн тип на разпространение, а при човек – за асцендентен. Мястото на действие на тетаноспазминът е ЦНС – той се фиксира предимно в гръбначния и продълговатия мозък. Инхибира се холинестеразата в мотоневроните (задържащият агент) и ацетилхолинът се повишава (възбуждащият агент), като се засилват еферентните импулси. Мотоневроните започват да отговарят на всяко външно дразнение.
Освен промени в ЦНС се наблюдават и дихателни нарушения, бронхиални обтурации, винаги има метаболитна ацидоза в резултат от натрупване на недоокислени метаболитни продукти в мускулатурата, заради липсата на достатъчно кислород в кръвния ток.
За поставяне на диагнозата се взима под внимание клиничната картина, анамнезата и информацията за скорошно нараняване или хирургична интервенция. Изолирането на Clostridium tetani от раните на болните животни е трудно и финансово неизгодно, а и се губи ценно време.
Клиничната картина обикновено се наблюдава от 5-тия до 10-тия ден след нараняване. Нараняването близо до главата се свързва с по-бързо начало и симптоми на генерализирана форма на инфекция. Тъй като при котката и кучето има повишена резистентност към тази инфекция, появата на клинични признаци може да бъде наблюдавана и след период от три седмици.
Първите клинични признаци се наблюдават в областта на нараняването. Започва със скованост в отделните мускулни групи около входа на инфекция, като бързо се разраства и засяга целия крайник или целия регион от тялото. Настъпва изпадане на третия клепач, енофталм, ушите са изправени, устните - сковани, лицето – сбръчкано, поради спазъм на лицевата мускулатура.
Хиперсаливация, учестен пулс и учестени дихателни движения е следващото, което се забелязва като клинична картина. Животните са неспокойни и реагират буйно на различни дразнители (шум, светлина, допир), като дори леките дразнения могат да доведат до внезапно появяващи се и повтарящи се генерализирани тонични контракции на всички мускули, последващи от внезапни припадъци.
Мускулните спазми са изключително болезнени. Болните имат запазен апетит, но поради тризмуса дъвкателните и гълтателните процеси са нарушени.
Лечението е дълго и скъпо, невинаги с положителен резултат. Леталният изход е често срещано явление при тетануса. Собственикът трябва да е уведомен за тези особености. Терапията включва антибактериално лечение с широкоспектърни антибиотици, седативни средства, за да се увладяват пристъпите и да се действа отпускащо на мускулатурата. При коня се прилага антитоксичен серум задължително. Хирургичната обработка на раната е задължителна също.
Мъртвата тъкан и чуждите примеси се отстраняват и раната се промива с насищащи с кислород средата дезинфекционни средства. Животното трябва да се настани в тъмно и тихо помещение, всички процедури да се извършват за минимум време и да няма никакви странични дразнещи агенти. Болните трябва да се хранят с мека храна, за да изпитват минимум затруднение при дъвчене и преглъщане.
При човек инкубационният период е най- често 4-15 дни. Заболяването започва с главоболие, обща отпадналост, възбуда и страх. На мястото на нараняването има болезнени усещания от изтръпване до стрелкащи болки. Първият симптом на развиваща се болест е повишеният мускулен тонус, който започва най-напред в дъвкателните мускули, невъзможност за отваряне на устата и оттам дисфагия. Повишената мускулна ригидност обхваща и останалите мускулни групи. На по-късен етап се засяга и съзнанието. Лекуването е до голяма степен сходно с това при животните, подсилено с невролептици.
Библиография:
Инфекциозни болести, доц. Илия Цачев
