Драстичните изменения в климата и екстремните метеорологични явления, като суша, горещи вълни, горски пожари и наводнения, влияят сериозно върху психичното здраве на хората.
Много често засегнати от така наречената еко-тревожност са по-младите хора от населението.
Тревожността е нормален отговор при наличието на дадена заплаха, особено ако провокира действие, което да ни предпази от вредата. Хроничната тревожност обаче пред лицето на заплахи, над които човек няма голям контрол, може да доведе до чувство на безпомощност и дори клинична депресия.
В скорошно проучване включващо 10 000 лица на възраст 16–25 години от 10 страни, над 45% от тях споделят за отрицателно въздействие върху ежедневния им живот и функциониране, в резултат на изменението на климата.
Според Американската психиатрична асоциация подготовката за екстремни метеорологични явления е разумна, но също така помага на хората да управляват своите емоционални реакции, породени от различните заплахи, засягащи климата.
За понижаване на еко-тревожността учени препоръчват воденето на по-съобразен спрямо околната среда начин на живот.
Проведено проучване в Канада и САЩ, в което са включени съответно 1220 и 1001 души, отбелязва значително подобряване в емоционалното състояние на участниците, водещи еко-съобразен начин на живот.
Позитивното влияние е голямо дори и след изключване на различните фактори като възраст, доходи и образование. Наблюдават се различни положителни чувства, като удоволетвореност от живота.
Сред полезните действия, които подпомагат за благополучното състояние на хората, са домашното компостиране, отглеждането на собствена храна, консумирането на органична храна, разговорите с децата по екологични проблеми и избягването на излишни опаковки при покупки.
Заключенията, които правят авторите са, че проекологичното поведение, подобно на други форми на просоциално поведение, като доброволчество, произволни прояви на доброта и харчене на пари за други хора, се свързва с по-голямо субективно благополучие.
Много специалисти препоръчват природолечението за постигането на добро психично здраве. По близкия контакт на човека с природата помага за постигането на неговия душевен баланс.
Направено проучване в Обединеното кралство, включващо близо 20 000 души, установява, че участниците, които са прекарали най-малко 2 часа в контакт с природата през последната седмица, съобщават за значително по-добро здраве и високо благополучие от останалите.
Позитиваната връзка между контакта с природата, здравето и благосъстоянието остава същата дори след като изследователите отчитат размера на зелените площи, до които участниците имат достъп на местно ниво, както и други възможни допринасящи фактори.
Източници:
https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3918955
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0921800917303415
