Хламидиозата (Feline Chlamidiosis) е контагиозна болест при малките котенца, протичаща с конюнктивит, ринит и невмония. Най-чувствителни на инфекцията са котенцата между 5 седмици и 9 месеца. На второ място – тези под 5 седмици. Възрастните индивиди прекарват по-леко инфекцията, но и при тях заболеваемостта не е ниска.

 

Етиологичният агент на заболяването е Chlamydophila felis - пръчковиден, Грам-отрицателен вътреклетъчен патоген. Източник на инфекцията са болните и преболедувалите котки (хламидията се открива до 18 месеца в очния секрет на преболедувалата котка). Отделянето на Chlamydophila felis става с конюнктивалния и носния секрет, слюнката, фекалиите, урината и млякото. Заразяването е алиментарно и аерогенно. Освен котките, резервоар на инфекцията са гризачите и птиците.


 

Инкубационният период е средно до 14 дни. Заболяването протича като конюнктивит. Мишената на Chlamydophila felis е цитоплазмата на епителните клетки на конюнктивата, в резултат на което се появяват серозни изтечения и блефароспазъм. Обикновено се поразява едното око, а след 5-21 дни – и другото. Ако заболяването прогресира, секретът става серозно-гноен. Ако не се лекува, процесът може да продължи до осем седмици и да завърши с трайни и необратими поражения върху роговицата на окото и целия зрителен орган. При по-малките котки и при имунокомпроментираните животни, чиито имунитет е слаб, инфекцията може да се усложни и да се прояви и чрез пневмония. Температурата се повишава, животното е отпаднало, апатично, отказва да се храни, появяват се хрипове, кашлица и дишането се учестява. В тези случаи изходът от заболяването може да е летален, особено при ненавременно взимане на мерки и подходяща антибиотична терапия.

 

За диференциална диагноза трябва да се имат предвид заболяванията калицивироза и инфекциозен ринотрахеит при котки (херпесвирусна инфекция). Тези заболявания също засягат очите и горните дихателни пътища. При тях обаче има други насочващи признаци – при херпеса са засегнати и двете очи едновременно, дори да не е в еднаква степен, и от двете очи има изтечения. При калицивирозата най-характерната находка е обелването на епителя на лигавицата на езика, така наречените язви. Важно е да се диференцират заболяванията, защото хламидиозата не се лекува със същата група антибиотици, както херпеса и калицивирозата.

 

Болните и съмнителните за хламидиоза котки се изолират от други котки на топло място, което често се проветрява, тъй като това подпомага по-бързото оздравяване. Лечението се основава на тетрациклинови антибиотици, които могат да се прилагат локално в очите под формата на капки или унгвенти, а при по-тежки случаи, особено когато е засегнат и белия дроб, трябва да се изпише и системен антибиотик пак от тази група. Тъй като тетрациклиновите антибиотици са противопоказани при малки животни, при бременни и при животни с гастроинтестинални смущения, за централен антибиотик може да се използва тилозин или еритромицин. Лечението е около 4 седмици – дълъг период, характерен за вътреглетъчните патогени.

 

Необходимо е да не се допуска контакт между домашни и скитащи котки. Редовната дератизация е желателна мярка в борбата с хламидиозата. Трябва да се ограничи достъпът на котките до покриви и места с гнездящи птици. Другият вариант е ваксинацията, тъй като съществуват инактивирани и атенуирани комбинирани ваксини, които защитават животните от заболяването, особено ако няма как да се ограничи контактът им с външната среда.

 

Имунопрофилактиката е важна. Съществува ваксина, която комбинира пет заболявания (панлевкопения, калицивироза, инфекциозния ринотрахеит, котешка левкимия и хламидия). Първата ваксинация е възможна на двумесечна възраст с последваща реваксинация след месец.

 

Следват ежегодни имунопрофилактични мероприятия. По този начин котката ще е защитена от най-опасните за нея и застрашаващи живота ѝ заболявания.