Все повече хора предпочитат да прекарват почивните си дни в планината. Това решение не обслужва само страстта към зимните спортове, но и носи спасение в летните горещини. Нарастваща част от пациентите с хипертонична болест си устройват престой на голяма надморска височина. Тъй като при повишаване на надморската височина човешкият организъм реагира и с повишаване на кръвното налягане, не само при здравите хора, но и при тези с хипертонична болест, е оправдано последните да подхождат с повишено внимание.

 

Престой в планината


Ясно е, че на голяма надморска височина през дълъг период от време хората се намират ако са в планината (на високо). Благодарение на улеснения транспорт, както и съвременния добър медикаментозен контрол, все повече от кардиологичните пациенти имат възможност да изберат туристически дестинации на високо. С това те подлагат организма си на повишени изисквания като промени в температурата и намаляване на парциалното налягане на кислорода. Съществуват специфични болести, характерни за излагането на големи надморски височини като планинската болест, височинен мозъчен оток и височинен белодробен оток. Не бива да се забравят обаче и медицинските състояния, които придружават пациента и на ниската надморска височина. Едно от най-разпространените хронични заболявания е артериалната хипертония. Разбира се, няма точна статистика, но се предполага, че между 6 и 14 % от пътешествениците на голяма надморска височина са пациенти с хипертонична болест. Тези цифри, базирани предимно върху анкети,  много вероятно са по-ниски от реалността, защото това не е популация, която е обект на изследвания.

 

Реакции на кръвното налягане при престой на високо

Читателят може би вече се чуди какво точно означава високо. Спрямо медицината висока е тази надморска височина, при която сатурацията на кислорода пада под 90 %. Това отговаря приблизително на около 2500 м надморска височина. Тази хипоксемия (намалената кислородна субторация) провокира серия от физиологични адаптационни механизми в дихателната и в сърдечносъдовите системи, необходими, за да се поддържа адекватна оксигенация на органите. Сред тях са покачване на:

 

  • Сърдечната честота;
  • Сърдечният дебит;
  • Белодробното артериално налягане;
  • Системното артериално налягане;
  • Активноста на симпатиковата нервна система;
  • Обема на изтласкваната кръв по време на систола;
  • Обема коронарния кръвоток;
  • Обема на мозъчния кръвоток.

 

При хронична експозиция, с други думи удължаване на престоя, първите 5 параметра претърпяват известно намаление, но остават по-високи от изходното положение преди отиване на високото място; обемът на коронарния и мозъчен кръвоток се възвръща към обичайното, а този на изтласкваната кръв по време на систола дори може да се понижи спрямо предишното количество.

 

Адаптацията на кръвното налягане към височини протича в три фази:

 

  • През първите минути и часове то варира слабо, поради настъпващата в отговор на хипоксията периферна вазодилатация – тъканите усещат намаленото количество кислород и подават сигнали за разширение на съдовете, с което там да постъпи повече кръв, съответно и повече кислород. Този процес действа в противовес на активираната симпатикусова система.
  • В последствие започва да предоминира ефектът на симпатикуса, с покачване нивата на адреналин и норадреналин, с което се повишава и кръвното налягане.
  • Трябва да се има предвид, че и други стимули, като ниската температура, физическото натоварване, евентуална болка от травмите при изкачването, също допринасят за стимулацията на симпатикуса.
  • При вече по-продължителен престой се включват допълнителни компенсаторни механизми, като повишаване нивото на ендотелин-1, както и повишен хематокрит (произвежда се повече хемоглобин, който да „улавя“ и повече кислород от „разредения“ въздух. Тези дълготрани адаптационни процеси отчасти компенсират хипоксията, с което се отслабват и останалите стимули, повишаващи кръвното. Това води и до известно понижаване на стойностите му.

 

Антихипертензивна терапипия и престой в планината

Основна цел в лечението на хипертоничната болест е намаляване риска от сърдечно-съдови инциденти и смъртност. Ако се приемат такива медикаменти, то те не бива да се спират при престой на високо при всички положения.

 

А как седи въпросът със здравите хора, що се касае тези без хипертония? Няма много проучвания по темата, но едно такова е установило, че „профилактичният“ прием не предотвратява покачването на кръвното при повишена надморска височина; дори напротив в някои сучаи е съпроводено със задълбочаване на хипоксията (при прием на бетаблокери).

 

Към днешна дата няма конкретни препоръки за хипетоничните пациенти. Желателно е при престой на високо да се проследява редовно кръвното налягане и при необходимост терапията да бъде адаптирана – например много пациенти имат освен редовна терапия, но и препоръки как да реагират при извънредно повишение на кръвното. Счита се, че калциевите блокери, и лекарствата, повлияващи ренин-ангиотензиновата система са с добра поносимост и не повлияват негативно кислородната сатурация. Не е прието и препоръчитело терапевтичната схема да се коригира предваритено.