Чумата по дребните преживни животни (Peste des petits ruminants - PPR) е остропротичащо вирусно заболяване по дребните чифтокопитни, засягащо основно овцете и козите, характеризиращо се с висока смъртност и бързо разпространение. Не е зооноза – хората не могат да заболеят. Причинява се от вирус от семейство Paramyxoviridae, род Morbillivirus с размери 100-200 nm. Вирусът притежава едноверижна РНК-верига с отрицателен поляритет. Към този род спадат вируси, причинители на гана по кучетата, чума по говедата, морбиливирусна инфекция по морските бозайници.
Основните типични райони, където е разпространено заболяването, са Западна и Централна Африка, както и Египет, и Близкия Изток. Не е характерно заболяване за Европа – регистрирани са само огнища в Турция, в непосредствена близост до нашата граница. В България първите случаи на заболяването са констатирани през юни 2018 г. в ямболското село Воден, където са открити три огнища. Заразата във Воден е и първият констатиран случай на територията на Европейския съюз.
Болестта се предава чрез пряк и косвен контакт между животните. Вирусът се съдържа в издишания въздух, слюнката, сълзите, урината на болното животно. Заразяването може да се осъществи по аерогенен път - чрез вдишване. Може да се случи и чрез прием на вода и храна, заразени с вирус. В отношение на разпространението, важна роля играе и механичното пренасяне - чрез обувките и дрехите на хората, чрез превозни средства, суровини и други. Точно затова алгоритъмът на действие при бум на такъв тип заболявания е следният: определя се предпазна зона с радиус от 3 км и надзорна зона с радиус 10 км спрямо инфектирания животновъден обект. В предпазната зона се забранява всякакво движение на животни.
В предпазната и надзорната зони се въвеждат изисквания за завишени мерки за биосигурност, почистване и дезинфекция на превозните средства, хора и оборудване, влизащи и излизащи от фермата.
Забранява се движението на животни, животински продукти, фуражи и други рискови материали. В зоната се забраняват пазари, изложби и други събития, при които се събират животни и хора на едно място. Забранява се клането на животни за собствена консумация, както и продажбата и разпространение на месни, млечни и други продукти от възприемчиви животни в зоната. Провеждат се регулярни дезинфекции на сгради, инвентар, превозни средства.
В епизоотологично отношение е редно да се спомене и климатът, които е фактор за разпространение на заболяването чрез своята особеност. Ако до преди десет години чумата по дребните преживни се е водела тропическа болест и огнищата са били локализирани само на територията на Африка, то в днешно време е срещана и в южната ни съседка. Това е динамиката на заболяванията, която е променлива, както се променя и климатът. Нека не забравяме бумът на син език по преживните от 2014 г., също е заболяване, което се е класифицирало като нетипично за нашите ширини.
Загубата при евентуален бум на чума по дребните преживни в България ще е основно от икономически характер. Болестта не е опасна за хората в здравословно отношение. Но тъй като тя се характеризира с висока смъртност сред овцете и козите и бързо разпространие, ако не се вземат необходимите мерки от БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) - а именно ''stamping out'' - хуманно умъртвяване на животните чрез евтаназия в радиус от 3 км от огнищата и обезвреждане на телата на животните чрез загробване, както и ограничаване в 10-километрова зона на мониторинг, рискът заразата да "пламне" на територията на цялата страна, да заболеят здрави животни от незасегнати райони и икономическите загуби да сполетят много фермери и животновъдни обекти е огромен.
