Неблагоприятните последици за здравето от замърсяването на въздуха дори при ниски нива на експозиция са добре известни.

 

Последните изследвания показват, че в допълнение към увеличаването на риска от развитие на сърдечносъдови и белодробни заболявания, замърсяването на въздуха може да ускори когнитивния спад, който е един от предупредителните симптоми на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и други деменции.


 

В продължение на няколко години замърсяването на въздуха е било признато за променлив рисков фактор за деменция, тъй като върху него е възможно да се влияе чрез промени в разпоредбите, които определят допустимите нива на замърсяване.

 

По този начин 40% от случаите на деменция биха могли да бъдат избегнати или да се забави тяхното настъпване.

 

Въпреки това, досега нито едно проучване не е разглеждало едновременно няколко вида замърсители и техните потенциални ефекти върху мозъчните функции.

 

Изследователи от Националния институт по здраве и медицински проучвания, Университета в Рен и Училището за напреднали изследвания в областта на общественото здраве са проучили как излагането на атмосферни замърсители влияе върху когнитивните функции.

 

Резултатите от проучването предполагат връзка между излагането на по-високи концентрации на замърсители и по-ниско ниво на когнитивно представяне - зависимост, която се различава в зависимост от замърсителите.

 

Изследването е публикувано в The Lancet Planetary Health.

 

Проучването разкрива, че спадът в когнитивното здраве може да настъпи след 45-годишна възраст.

 

Тези резултати се основават на данни от повече от 61 000 участници в изследваната епидемиологична кохорта, на възраст 45 и повече години.

 

Всички участници са извършили и серия от тестове, измерващи тяхното когнитивно представяне в три основни области на мозъчната дейност: памет, плавност в устното изразяване и способност за вземане на решения.

 

Изследователите са извършили когнитивна оценка за всеки от тестовете, като са били съблюдавани пола, възрастта и нивото на образование на всеки участник.

 

За да се измери излагането на всеки участник на замърсяване, изследователският екип е използвал така наречените карти на експозиция, които оценяват концентрацията на замърсители в района на местоживеене.

 

Тези карти отчитат няколко променливи, като например гъстотата на пътния трафик или близостта на дома до пътищата.

 

В контекста на изследването са били разгледани три замърсителя, свързани с пътния трафик: фини частици с диаметър по-малък от 2,5 микрона - PM2.5, азотен диоксид - NO2 и въглерод от сажди.

 

Замърсяването на въздуха засяга умствените способности

Чрез кръстосване на резултатите от когнитивните тестове с нивото на излагане на посочените атмосферни замърсители, проучването е показало, че излагането на по-високи концентрации от тези замърсители би било свързано със значително по-ниско ниво на представяне в трите изследвани когнитивни области - памет, устно изразяване и вземане на решения.

 

За най-изложените на замърсяване участници, изследователите са открили разлика, варираща от 1 до почти 5% в когнитивните резултати, в сравнение с по-малко изложените участници.

 

Най-засегнати са били способностите за плавността на речта и вземането на решения, поясняват изследователите. 

 

Азотният диоксид и частиците PM2.5 имат по-голямо влияние върху плавността на речта, докато въглеродът от сажди има по-голямо влияние върху вземането на решения.

 

Следващата стъпка в изследването е да се наблюдава еволюцията на умствените функции във времето, за да се установи дали излагането на замърсяване е свързано със спад в когнитивните способности с течение на времето, което може да е път към първите признаци на деменция.

 

Референции:

https://www.futura-sciences.com/sante/actualites/pollution-air-pollution-air-impact-cerveau-performances-cognitives-97215/

https://www.thelancet.com/journals/lanplh/article/PIIS2542-5196(22)00001-8/fulltext