Температурата на човешкото тяло обикновено варира между 36 и 38 °C.
В този диапазон биохимичните реакции могат да протичат нормално, което е задължително условие за правилното функциониране на клетките и органите.
Анормалните вариации в телесната температура предизвикват физиологичен отговор в тялото.
Това има за цел да върне вътрешната ни температура към по-обичайните нива.
Тази терморегулация може да се сравни с домашния термостат: ако температурата се отклони твърде много от зададената температура, системите за отопление или климатизация влизат в действие, за да достигнат отново желаната температура.
В човешкото тяло този термостат се намира в основата на мозъка, в област, наречена хипоталамус.
Тук информацията, предоставена от температурните сензори, разположени в нашите периферни органи, като кожа или мускули, се интегрира и обработва, задействайки физиологичен отговор, когато е необходимо.
След като отговорът се задейства, първата и най-важна физиологична реакция е потоотделянето.
Като се изпарява, потта помага за разсейване на топлината, на нивото на кожата и крайниците.
Тази система е много ефективна за охлаждане на тялото.
Но може да изисква до 2 литра вода на час при екстремни горещини и горещи вълни.
При високи температури тялото управлява водата си възможно най-прецизно, като я преработва максимално.
Въпреки това, за да поддържаме терморегулационните способности на нашето тяло, е важно да приемаме течности.
Ако не приемаме достатъчно течности, има риск от обезводняване.
Така се намалява способността на тялото да се поти и да се охлажда.
Това може да доведе до прегряване на органите.
Като приемаме течности, ние също така усвояваме електролити и соли, необходими за поддържане на pH на кръвта и правилното функциониране на нашите клетки.
От мозъка до бъбреците
За да разберем какво може да се обърка при топлинен удар, нека да видим как реакцията на терморегулация влияе върху функционирането на различните органи и как те реагират на екстремни температури.
Сърдечносъдовата система е една от първите сисеми, които се засягат.
За да може да се отделя пот, кръвният поток трябва да се придвижи от централните органи към периферните органи, за да може да се охлади там.
Едно от видимите последствия е, че често при горещини кожата почервенява.
Загубата на вода чрез изпотяване и преразпределението на кръвния поток причинява спадане на кръвното налягане.
В опит да компенсира, да поддържа притока на кръв през жизненоважните органи, сърцето започва да бие по-бързо.
Ако преразпределението на кръвния поток е придружено от твърде голяма загуба на вода, кръвното налягане пада опасно, което може да причини припадък и признаци на топлинен удар.
Ако това спадане на кръвното налягане не се лекува, то в най-сериозните случаи може да доведе до сърдечна недостатъчност.
Мозъкът е друг жизненоважен орган, който се засяга в горещото време.
Повишаването на температурата нарушава комуникацията между нервните клетки и може да ги увреди.
Всъщност, топлината влияе върху структурата на ДНК и протеините, както и върху целостта на клетъчните мембрани.
Дехидратацията също причинява електролитен дисбаланс, който може да наруши комуникацията между нервните и мускулните клетки.
Колкото по-дълго трае прегряването, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията.
Когнитивните пътища могат да бъдат нарушени, което може да причини емоционални промени като повишена тревожност, главоболие, нарушена преценка на ситуацията и други.
Забележително е, че съществена част от охлаждането на мозъка се извършва от дихателната система.
При прегряване тялото увеличава скоростта на дишане, като по този начин се охлажда кръвта, която отива към и от мозъка, чрез повърхностно охлаждане и механизми за топлообмен.
Тази система буквално може да се счита за естествена климатизация.
Това обаче има отрицателен ефект.
Повишава се pH на кръвта, поради понижаването на налягането на CO2.
Това може да застраши клетъчните функции на други органи.
Друг важен орган, който получава по-малко кръв по време на горещо време поради преразпределението на кръвния поток към периферията на тялото са червата.
Тази загуба възпрепятства правилното им функциониране и в екстремни случаи причинява гадене и повръщане.
Загубата на вода и соли чрез изпотяване засяга и пикочните пътища.
Под въздействието на специфичен хормон, произвеждан от мозъка - антидиуретичен хормон, се стимулира реабсорбцията на вода и соли, за да се компенсира спадането на кръвното налягане в сърдечносъдовата система.
В резултат на това бъбреците произвеждат все по-малко урина.
Продължителната дехидратация уврежда бъбречните функции.
Референции:
https://www.science-et-vie.com/corps-et-sante/sante/lesquels-organes-menaces-canicule-87762.html
https://theconversation.com/lesquels-de-nos-organes-sont-les-plus-menaces-par-la-canicule-119563
