Бактериите от род Бартонела нахлуват в червените кръвни клетки (еритроцити) и лигавицата на кръвоносните съдове (ендотелните клетки), където микроорганизмът се размножава. Вътре в еритроцитите патогенът е защитен от първичния и вторичния имунен отговор на гостоприемника, като по този начин  се обяснява персистирането на бактериите, което може да се появи в някои случаи.


Как се причинява болестта на котешкото одраскване?

Болестта на котешкото одраскване (фелинозата) се причинява от бактерията B. henselae. Повечето случаи се получават при облизване, одраскване или ухапване от котка, когато бактерията се намира на ноктите на котката или в устната ѝ кухина. Бълхите предават бактериите между котките. Някои доклади при различни случаи съобщават, че може да възникне предаване от бълхи от котки директно на хора, но това все още не е доказано.


 

Предаването на болестта директно от котка на котка и от човек на човек не е документирано. Има съобщения и за заболяване след одраскване или ухапване от кучета в 5% от случаите.


Заразата с B. henselae на котки е често срещано явление. До 50% от домашните котки имат антитела срещу B. henselae, което показва, че са били изложени на тези бактерии. Тъй като котките се заразяват с B. henselae от бълхи, предотвратяването на експозицията на бълхи намалява инфекцията с B. henselae при тях и по този начин предотвратява и заразяването на хората.


Котетата на възраст под 12 месеца са много по-склонни да предадат болестта, отколкото възрастните котки. Котките на открито, които са заразени с бълхи, също по-често имат антитела към B. henselae. Животните, които пренасят болестта, не са болни и не проявяват никакви симптоми. Не всеки човек, който е експозициониран на животно, което е преносител на заболяването, развива болестта на котешкото одраскване и в повечето случаи симптомите са преходни и леки.

 

Как се причинява болестта на Карион?

B. bacilliformis е етиологичният причинител на болестта на болестта на Карион (Carrion) или треската на Ороя (острата фаза на инфекцията) и verruga peruana (перуански брадавици - хронична фаза на инфекцията). Бактерията се пренася и предава основно чрез ухапване от пясъчна муха, известна като Lutzomyia (преди наричана Phlebotomus).


Бактерията B. bacilliformis навлиза в кръвта чрез ухапването от пясъчната муха, което позволява на бактерията да се прикрепи към повърхността на еритроцитите. Бактериалната инвазия и размножаването водят до необичайна чупливост на червените кръвни клетки, което води до преждевременно унищожаване на много еритроцити в кръвния поток (хемолиза). От това следва необичайно понижени нива на червените кръвни клетки и намалени концентрации на хемоглобин, който се свързва с кислорода (хемолитична анемия).


В допълнение, бактерията може да нахлуе в клетките, които облицоват отвътре малките кръвоносни съдове (капилярни ендотелни клетки), което потенциално води до блокиране на нормалния кръвен поток (съдова оклузия). Тежката хемолитична анемия и ненормалното образуване на кръвни съсиреци в малките кръвоносни съдове могат потенциално да доведат до животозастрашаващи усложнения, ако не се предприеме незабавно подходящо лечение.


С развиването на имунитет нивата на бактерията в кръвта значително намаляват. Въпреки това, без подходяща антибиотична терапия, асимптоматичната нискостепенна бактериемия може да остане в продължение на месеци или години в някои случаи.


След безсимптомния (латентен) период повечето нелекувани лица развиват характерните кожни лезии (verruga peruana). Нодуларните лезии се състоят от новообразувани кръвоносни съдове (неоваскуларна пролиферация), инфилтрирани от определени бели кръвни клетки (лимфоцити, макрофаги), които играят важна роля в борбата и унищожаването на нахлуващи микроорганизми.


Как се причинява окопната треска?

Окопна треска се причинява от инфекция с B. quintana, която най-вероятно се предава от човешката телесна въшка (Pediculus humanus) и често се среща при бездомни хора, които живеят в бедни райони, където често се среща лоша хигиена. Други заболявания, за които е установено, че се причиняват от B. quintana, включват бациларна ангиоматоза (ангиопролиферативни лезии), бактериемия и ендокардит. Ендокардитът е свързан с най-малко девет различни видове Бартонела (Bartonella spp.).


Bartonella vinsonii subsp. berkhoffii е изолиран от имунокомпетентни пациенти с ендокардит, артрит, неврологично заболяване и вазопролиферативна неоплазия. Смята се, че кучетата, както и лисиците, койотите и вълците са основните резервоари за заразата, а кърлежите са заподозрените вектори (организми, които сами по себе си не причиняват болест, но разпространяват зараза), но това не е научно доказано.


Повечето инфекции при имунокомпрометирани пациенти се причиняват от B. henselae и B. quintana. За разлика от имунокомпетентните лица, които обикновено развиват по-леки заболявания като болестта на котешкото одраскване и окопната треска, имунокомпрометираните пациенти, включително пациенти с ХИВ / СПИН и пациентите, претърпели трансплантация, са по-склонни да развият по-тежко, потенциално животозастрашаващо заболяване.


Библиография:
Versalovic J, Carroll KC, Funke G, Jorgensen JH, Landry ML, Warnock DW, eds. Manual of Clinical Microbiology. 10th ed.
Mosepele M, Mazo D, Cohn J. Bartonella infection in immunocompromised hosts: immunology of vascular infection and vasoproliferation.
Graveleau J, Grossi O, Lefebvre M, et al.Vertebral osteomyelitis: an unusual presentation of Bartonella henselae infection.