Пандемията от коронавирус подчерта още по-силно връзката между унищожаването на дивата природа и появата на нови зоонозни заболявания, като Ковид-19.

 

Социалното неравенство, лошото качество на въздуха, замърсяването и други фактори на околната среда засилват уязвимостта към инфекциозни заболявания.


 

Това са част от изводите от проучване на Европейската агенция за околната среда , което оценява влиянието върху околната среда на взетите заради Ковид мерки.

 

Ограниченията, наложени заради борбата с разпространението на болестта, са довели до някои положителни въздействия върху околната среда в Европа.

 

В много европейски страни са отчетени подобрения в качеството на въздуха, по-ниски емисии на парникови газове и по-слабо шумово замърсяване в резултат от тях.

 

По време на първото затваряне през пролетта на 2020 г. се наблюдава значителен спад в емисиите на азотен диоксид: замърсител на въздуха, който идва от автомобилния транспорт.

 

В Испания спадът на емисиите на азотен диоксид е най-голям: цели 61%, а след нея се нареждат Франция, Италия, Португалия и Великобритания.

 

Пандемията има и негативни последици за околната среда, сред които най-видимата е засиленото използване на пластмаса за еднократна употреба.

 

В доклада се подчертава, че усилията трябва да се насочат не само към овладяването на вируса, но и към промени в системите на производство и потребление.

 

Само по този начин ще се избегнат нови зооносни болести, предавани от животните към хора, и по-тежки екологични предизвикателства. 

 

Световната здравна организация смята прилепите за начални носители на коронавируса, който вероятно е преминал през поне още един приемник от животински произход, преди да зарази хората.

 

Основни изводи от проучването

  • Здравето и развитието на човешкото общество зависи от въвеждането на устойчива система за защита и възстановяване на околната среда.
  • Изчезването на растителни и животински видове (загубата на биологично разнообразие) и изчерпващата природните ресурси хранителна промишленост правят по-вероятна появата на нови зоонозни заболявания.
  • Лошото качество на въздуха спомага разпространението на Ковид-19.
  • Повишената зависимост от пластмаса за еднократна употреба и ниските цени на петрола (в резултат на ограниченията за пътуване) имат негативни последици за околната среда.

 

Наличните досега данни сочат, че Ковид-19 е зоонозно заболяване - т.е. такова, което е прескочило от животни на хора.

 

Появата на зоонозни патогени е свързана с унищожаването на дивата природа и все по-интезивното отглеждане на селскостопански животни при лоши условия.

 

В доклада се посочва, че 60% от човешките инфекциозни болести са от животински произход.

 

Три четвърти от новите инфекциозни заболявания се предават на хората от животни.

 

Такъв е случаят с вирусите на човешкия имунодефицит HIV-1 и HIV-2, които причиняват синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН). За тях се смята, че първо са се появили при диви примати.

 

Друг такъв пример са грипните вируси като птичи грип и свински грип, които също се предават от домашни животни и птици на хора.

 

Всички те се появяват заради отглеждане на генетично сходни животни за добиване на месо при много лоши условия. Това прави вероятността за възникване на инфекциозни заболявания все по-голяма.

 

Повече от половината зооносни заболявания, възникнали след 1940 г., се свързват именно с разрастването на животновъдството.

 

В доклада се разглежда и благоприятния ефект от ограниченията в пътуването и туризма върху дивата природа. Авторите му препоръчват да се разширят и поддържат зелените площи и паркове в градовете, защото това се отразява благоприятно върху здравето на хората от една страна и дава възможност на екосистемите в дивата природа да се възстановят.

 

Източник: 

https://www.eea.europa.eu/publications/covid-19-and-europe-s