Колкото по-високо започваме да ценим личното пространство и тишината на усамотението, толкова по-трудно постижими стават те. Околните шумове вече са толкова неразделна част от заобикалящата средa, че голяма част от тях дори не отчитаме. А това е така не защото не ги чуваме, а защото мозъкът си е изградил собствена филтрираща система, с която да се предпази от разрушителния ефект на силните околни шумове.

 

И въпреки че голяма част от тях не ни стряскат, когато вниманието ни е ангажирано, околните шумове не отминават без да се отразят на здравословното ни състояние. Скорошно проучване, публикувано в журнала на Американския колеж по кардиология доказва какво е конкретното влияние на силните шумове върху здравето ни. Оказва се, че те афектират не само слуха. Последствията може да бъдат много по-сериозни.


 

Силните околни шумове, дори краткотрайни, увеличават риска от сърдечни проблеми като коронарна артериална болест, високо кръвно налягане и аритмия. Колкото по-шумна среда обитаваме и колкото по-продължително се излагаме на силни шумове, толкова по-висок е рискът те да ни навредят. В това число влизат и мометни силни шумове като клаксоните и алармите на автомoбилите, сирените на специализираните автомобили, шумът от преминаващи самолети и др.

 

Връзката между шумовото замърсяване и сърдечните проблеми се обяснява с 2 основни фактора:

  • Шумът влошава качеството на съня ни, защото приятната тишина е все по-трудно постижима дори нощес;
  • Силните шумове растройват хормоналния баланс и водят до увеличаване секрецията на стресови хормони, които с времето увреждат сърцето и съдовете. Счита се, че околните шумове са сред основните причини за натрупване на прекомерен стрес;

 

NEWS_MORE_BOX

 

Учените подчертават колко важно е данните от проучването да се разглеждат в правилния аспект. Те не доказват, че излагането на силни околни шумове е пряка причина за сърдечни проблеми. Данните им обаче сигнализират, че шумовото замърсяване е сериозен рисков фактор за развитието на такива. Те оценяват ролята му като много близка до тази на високия холестерол и затлъстяването. Околният шум дори засилва негативното влияние на тези фактори.

 

Тези данни допълват общата представа за негативния ефект на шумната среда. Тя се асоциирса също и с риск от тревожни разстройства, депресия и забавено когнитивно развитие при децата.

 

Само допреди десетина години считахме околния шум за дразнещ фактор. Днес мозъкът ни постепенно се адаптирал към него и може да не усещаме толкова силно влиянието му, но не защото е намалял. Напротив – шумовото замърсяване постоянно се увеличава и рискът от негативни последствия за здравето нараства пропорционално. С това и нуждата от осигуряване на колкото се може по-спокойна обстановка, което, за добро или лошо, остава лична отговорнoст за всеки.