При кихане се отделя своеобразен „облак“ съдържащ микроскопични капчици вода, назални секрети и нерядко – микроорганизми, водещи до различни заболявания – патогени.
 
Кихавицата събира тези свои частици не само от носните пътища, но и от повърхността на лигавицата на гърлото. В едно стандартно изкихване има около 40 000 водни частици с различен размер. Повечето от тях са по-малки от 100 микрона, не могат да бъдат виден с просто око. По-тежките, под действието на гравитацията, бързо се насочват към земята. По-леките, с диаметър около 5 микрона, се задържат във въздуха или се разнасят из цялото помещение с помощта на въздушното течение. 
 
Ако кихащият е болен от инфекциозно заболяване, предаващо се по въздушно-капков път, например - грип, една единствена кихавица може да съдържа над 20 милиона отделни вирусни частици. Разнасяни с помощта на микроскопичните капчици, те могат да оцелеят във въздуха с часове, понякога – с дни.
 
Ако бъдат вдишани, водните капчици пренасящи вирусни частици полепват по стените на въздухоносните пътища: достатъчно е само един вирус да зарази една клетка от епителната тъкан и честито: налице е инфекция. Дали тя ще се развие до болестно състояние зависи от много фактори: колко вирусни частици са вдишани, общото състояние на организма, силата на имунната система и др.
NEWS_MORE_BOX
 
През студените сезони възпитанието изисква, неслучайно, всеки да си носи носни кърпички. Ако не са налични хартиени кърпички, салфетки или други хигиенни средства за целта – позволено е кихавичният облак да бъде спрян с ръка. Тя обаче трябва да бъде щателно измита след това – преди миенето с нея не трябва да се пипат други предмети, особено дръжки на врати, клавиатури, телефони и др. Когато това не е опция обаче – учените предлагат да се киха или в ръкава на носената дреха или ръката да се свие в лакътната става и с предмишницата и бицепса да се прокрият носа и устата, а главата да се наведе надолу. Нехигиенно за извършителя, но може би - спасително за околните.
 
Макар да не спират 100% от патогените в кихавицата, тези действия могат силно да ги ограничат и да понижат шанса за заразяване на други хора – семейство, приятели, колеги и дори непознати на улицата – никой не заслужава да се разболее, само защото някой не знае как да киха.