Легинелозата е остра бактериална инфекция с въздушно-капков механизъм на предаване и повсеместно разпространение. Има две основни форми, които се различават по клиничното си протичане - Легионерската болест e тежката форма, протичаща с пневмония и висока смъртност, а Понтиак треска – остро грипоподобно заболяване с доброкачествен ход.


Най-често изолиран причинител е Legionella pneumophila от различни водни съоражения, но тя не е единствена. През 1980 г. от жена с пневмония е изолирана Legionella longbeachae, за която основен източник се посочват почвени смески, гниеща дървесина и листа.


Погрешно е мнението, че легионелозата е рядка инфекция, както сред немедицински лица, така и сред медицинските специалисти. Освен че се среща често, инфекцията е с висок епидемичен потенциал. Инфекциозното заболяване се подрежда на пето място от причините за хоспитализирани лица, поради пневмония с инфекциозна генеза.



От водните вътреболни инфекции или както вече се изисква да бъдат наричани – инфекции, свързани с медицинското обслужване, легионелозата е на първо място сред причинителите, като на второ се подрежда Pseudomonas aeruginosa.


През последните години епидемични взривове са регистрирани в Испания, Ню Йорк, Торонто. Характерно за инфекцията е, че при 16-18% от заболелите завършват със смъртен изход, което е изключително висок процент на леталитет.


Спектърът на източници на инфекцията постоянно се променя и увеличава своите размери. Това е свързано както с индустриалния напредък, така и с навлизането на нови практики. Пример за това са ражданията във водна среда. Следствие на зачестяването на тази практика при новородени са наблюдавани развитието на тежки пневмонии, от които част от случаите завършват с летален изход.


Причината за тези пневмонии са аспирирането (вдишването) и съответно попадане на заразени капки вода в белите дробове, след което се развиват тежки възпалителни процеси, които трудно се овладяват и завършват със смърт.


Често легионелозата се свързва с разпространението на огнища в стари водни инсталации, но дори и най-чести, това не са единствените случаи. Така например са откривани огнища във водни инсталации на новопостроени сгради.


Минералните комплекси или т. нар. хотели за СПА процедури също трябва да бъдат таргет за повишено внимание и надзор. Така например басейни с минерални вода, които обикновено не преминават хлорна обработка предоставят добри условия за развитието на микроорганизмите – влажност, топлина и липса на дезинфекционни мерки.


Често места, от които се изолират микроорганизмите са душове, умивалници, вихрови вани (джакузи). Не за подценяване се оказват и съоръженията за бъркане на бетон – при тях използването на заразени вода има отношение към заразяване на работниците, които са в пряк контакт.


Магазинните инсталации за освежаване на зеленчуци и плодове също са потенциален рисков фактор. Аерозолът, който те разпръскват наслоява върху продуктите бактериален филм. Това важи за всички продукти на тези щандове – салати, пресни подправки, различни зеленчуци и видове плодове.


Машините за лед също влизат в рубриката на потенциални източници на инфекцията. Необходимо е през определен период от време те да бъдат изцяло разглобявани, дезинфекцирани щателно и сглобяване отново за употреба. Автомивките и използваните водни съоражения, стари градински маркучи, в които се задържа вода, включително и в течност за чистачки, за която сместа е правена в домашни условия.


Основният механизъм на заразяване е инхалаторният – при вдишване. Аспирация при давещи се е рядка причина за заразяване. По-често при пациенти е нарушена имунна защита, както и такива с проблеми с гълтателния рефлекс.