Всички вируси, причинители на птичи грип, са от семейство Orthomixoviridae и са сегментирани РНК вируси с отрицателна верига. За пръв път заболяването е открито в Италия през 1878 г. и е наречено "птича чума", заради бързото си протичане и високата смъртност сред птиците. Понастоящем заболяването съществува по целия свят.

 

При грипните вируси на отделните пепломери хемаглутинините (H) и неуроминидазите (N) се намират поотделно. Известни са 13 хемаглутинина и 9 неуроминидази, като тяхната комбинация селектира различни щамове и определя патогеността на вируса, тъй като това са комплементни рецептори, които се свързват с прицелната клетка. Най-опасни са H5N1, H7N2, H7N3, H7N7, H9N2.


 

Птича инфлуенца е сборно понятие за всяка една инфекция при птиците, причинена от инфлуенчен вирус, независимо дали участват най-патогенните комплементни рецептори - H5 и H7.

 

Заболяването започва като респираторна инфекция, като след намножаването на вируса в клетките на респираторния тракт (бронхиолите или въздушните торби), вирусът преминава в кръвния ток. Атакува епителя на кръвоносните съдове, отнася се и до централната нервна система (засяга неврони и невроглия).

 

Заразяването е въздушно - капково или въздушно-прахово, като намножавайки се в таргетните клетки на респираторния тракт, вирусът създава условия за развитие на вторични инфекции.

 

Обикновено инфекцията протича бързо с инкубационен период от 3 до 5 дни, бързо се разпространява в стадото. Заболяемостта и смъртността за 1-2 седмици могат да достигнат 100%.  Първоначално фермите подозират отравяне, заради общотоксичните прояви и високата масова смъртност. Наблюдават се 3 форми на развитие - свръхостра, остра и подостра.
При свръхострата птиците умират много бързо без добре изразени клинични признаци.

 

При острата и подострата форма се наблюдават огнетеност, умърлушеност, цианоза на гребени и менгуши, слабост, сънливост. Тези клинични признаци са доста общи с много заболявания и не дават яснота за причинителя. В последствеие главата и менгушите отичат, започват да се проявяват кръвоизливи по тях, както и по останалите неоперени части на тялото. Наблюдават се хеморагичен клоацит и кръв в изпражненията. Като се изключат отравянията, никое друго заболяване не протича с такъв тежък характер, развиващ се за ден.

 

При аутопсията, освен вече описаните външни белези, се наблюдават още подкожни серозни отоци, кръвоизливи по лигавицата на трахеята, хидроторакс, кръвоизливи в белия дроб. Често на границата между жлезистия и мускулестия стомах се наблюдават петехии, както и на границата между хранопровод и жлезист стомах - много показателен признак за птичата чума. Кръвоизливи се наблюдават и по епикарда и по мастните акумулации на сърцето. За да се постави правилната диагноза, освен, разбира се, лабораторните методи, е редно да се извърши аутопсия на повече на брой птици, за да се сравнят патологичните промени.

 

Що се отнася до диагностичните методи, в лаборатория може да се изпрати кръв от жива птица, съмнителна за заболяването или част от засегнат орган от труп при аутопсия. Извършват се PSR, ELISA, имунофлуоресценция, култивиране на вирусния патоген върхи живи култури като методи на диагностика.

 

След доказване на болестта, настъпва масово умъртвяване на всички стада птици във фермата  и в 3 километрова зона - stamping out. Лечение за заболяването не се прилага. Няма и ваксини що се отнася до птиците. Тъй като високопатогенните щамове засягат много биологични видове, включително и човек, редно е да не се правят никакви компромиси относно мерките за сигурност, а именно: силна и масова дезинфекция на всички помещения, повърхности, посуда, изхвърляне на фураж, който е останал. Дезинфекция на превозните средства и ограничителен режим на транспорт в обявената 10 километрова радиусна територия. Забранява се транспортът на всички животни, износът на месо, яйца, пера и перушина.

 

В България последното огнище на птичи грип бе регистрирано тази година. Територията на страната не е чиста от заболяването. Заплахата перзистира още от 2008 г., когато съседките Румъния и Турция имаха доста огнища. Властите реагират бързо и адекватно за потушаването на огнищата. Факторите, които не могат да контролират, са летежа на дивите птици и миграцията им, което допълнително затруднява ограничаването на птичи грип. Населението единствено може да съдейства, като предоставя навременна информация и не укрива смъртността на животните от органите на контрол.