Под названието „чума“ се разбира заболяване, което засяга множество системи в инфектирания организъм. Източник на инфекцията са животните в края на инкубационния период и клинично болните животни. Заразяването става по аерогенен път, като капкова инфекция   – заразените животни отделят голямо количество вирус с издишания въздух. Заразяването може да стане и по алиментарен път – чрез прием на заразени храна или вода. Картина на заболяването е най-разнообразна. Инкубационният период – периодът, в който няма ясни симптоми, но животното е заразено и вирусът се размножава в него, е от 3 до 6 дни.


След това вътрешната телесна температура се покачва до 40°C - 41°C, наблюдават се зачервени конюнктиви и бистри изтечения от носа и очите, които на по-късен етап придобиват гноен характер, заради вторичната бактериална инфекция. Животните са отпаднали, нямат апетит. След още ден-два се развива и гастроинтестиналната клиника – профузна диария, често примесена с кръв. Забелязват се множество рани и струпеи в устната кухина – бузите, горна и долна устна, и по езика в резултат на некроза на епителните клетки. Подобни изменения могат да се наблюдават по носа, вулвата и вагината. Респираторната клиника е често срещана също - пневмонии са най-честите усложнения в дихателната система. Бременните животни абортират.

 


Заболяването протича в няколко форми: свръхостра – развоят е толкова бърз, че няма симптоми и животното умира (наблюдава се основно при козите), остра и подостра до хронична форма. Статистически преболедувалите и оздравелите са много малък брой. Терапия на заболяването не се прилага, пристъпва се към евтаназия в доказаните огнища.

 

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци, патолоанатомичните находки и на резултатите от клиничните изследвания. За диагностика най-често се изпращат в лаборатория кръвни проби, макар че вирусът може да се изолира от секретите на тялото като сълзи, слюнка, конюнктивални изтечения, както и от секрет от раните по устната лигавица. Лабораторните методите за доказване са много – вирус неутрализация, ELISA, агар-гел имунодифузия, детекция на вирусна РНК и т.н.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Това е първият случай на заболяването у нас. Ваксини не са прилагани, макар че съществуват в световен мащаб. Просто територията на страната се е водила „чиста“ до този момент. Как заболяването е проникнало в България е трудно да се докаже – дали е станало чрез незаконен внос на животни, незаконна търговия през границата с животни и месни продукти, които са били заразени, или чисто механично вирусът е попаднал в огнищата, никой не може да каже.

 

Фактът, че заболяването е доказано, означава, че трябва да се вземат незабавни мерки. Освен загубите, които биха понесли животновъдите в страната от евентуално разпространение и бум на чумата, България би загубила много и от възбраната за износ на месо и млечни продукти на територията на Европейския съюз за дълъг период от време.

 

Търпим такава възбрана заради бума на Заразния нодуларен дерматит по говедата от юни 2015 г., която трае три години. Колкото и жестоки да се струват на населението действията на БАБХ и каквито и спекулации да се въртят около този въпрос, при доказана положителна проба, това е правилният алгоритъм на действие.

 

Смята се, че ваксинацията не е решение за територията на България, тя е удачна за региони, където е характерно заболяването – например Турция. За нашата страна все още ситуацията не е такава. На „чиста“ територия не се прилага ваксина.

 

Основната задача на контролните органи сега е да ограничат разпространението на заболяването на всяка цена. Положителната страна е, че тази чума не е зооноза – тоест опасност за здравето на хората няма. Територията на страната трябва да се смята за „чиста“ от чума по дребните преживни и за вбъдеще.