Що се отнася до зайцевъдните ферми, профилактиката е абсолютно наложителна и задължителна, тъй като повечето заболявания се разпространяват бързо и развоят е светкавичен и много често смъртоносен. Добрата хигиена и дезинфекцията трябва да са ежедневни.

 

Зайци, които са нови за фермата, трябва да се поставят под карантина и да се отделят от другите. Зайци, които са съмнителни и тепърва показват някакви симптоми на заболяване, трябва да се отделят възможно най-далеч и клетките да се дезинфекцират. Важно е фуражът да се съхранява далеч от стаите за отглеждане и да се спазват подходящите условия.


 

Кокцидиоза по зайците – това е най-честото гастроинтестинално паразитологично заболяване при зайците, особено по малките зайчета (3-4 месечни), в резултат на което понякога се опустошават цели зайцевъдни ферми. Основно представителите на род Eimeria са от значение като етиологичен фактор. Еймериозата на зайците е протозойно заболяване с две форми – гастроинтестинална и чернодробна. Eimeria stidae паразититра в епителните клетки на жлъчните каналчета на черния дроб, останалите еймерии (Eimeria perforans, Eimeria irresidua, Eimeria media, Eimeria magna) паразитират в епителните клетки на чревната лигавица в различните отдели на храносмилателния тракт.

 

Заразяемостта стига до 70-100%, източник са болните и преболедували зайчета, възрастните зайци паразитоносители, както и заразените с ооцисти помещения. Инкубационният период е от 4 до 12 дни, развоят обикновено е бърз и често приключва със смърт. Еймериите разрушават масово епитела на червата и жлъчните каналчета, изключват лигавицата от функцията на храносмилането и отварят врата за нахлуване на микробна флора и нейните токсини в организма. Клинично се наблюдава акутен ентерит, съпроводен с диария, липса на апетит, силна жажда, огнетеност, отслабване и неподвижност. Фекалиите са с кръв и слуз. Може да се наблюдават още ринит, кихане, слузасти изтечения от носа (назофарингиална форма). При чернодробната форма се наблюдава отпадналост, слабеене, но коремчето се подува, възможно е лигавиците да са иктерични.

 

Дигнозата се поставя чрез изследване на фекалии по метода на Фюлеборн (флотация) с цел откриване на ооцисти. За лечение се използват сулфорамидни препарати, а с профилактична цел може да се прилагат йонофорни антибиотици. Редовното обезпаразитяване на всички зайци и добрата хигиена е в основата на здравата зейцеферма.

 

Много често еймерията се открива и в развъдниците и в зоомагазините. Тя е бич и за домашното зайче и най-честият причинител на гастроинтестинални проблеми при него. Препоръчително е при взимане от зоомагазин или развъдник, зайчето да се изследва, за да може заболяването да се установи в по-ранна фаза и шансът за оздравяване да е по-голям.


Хеморагична болест по зайците (Китайска болест, Хеморагична септицемия) – свръхостро или остро протичащо, силно заразно заболяване по Европейските зайци. Причинителят е едноверижен РНК-ов вирус, много устойчив в околната среда. Възприемчиви към инфекцията са и малките зайчета, и възрастните зайци. Източник на инфекцията са клинично болните и преболедувалите зайци, които излъчват вируса с екскретите и секретите си. Източник на инфекцията е и заразеното заешко месо. С такова месо е пренесена инфекцията от Китай в Западна Европа и Мексико. Не трябва да се изключва като източник и кожата и козината на заразеното животно.

 

Предаването на болестта става директно или индиректно – чрез контакт с трупове или замърсена с вируса околна среда, замърсена посуда, клетки. Механично може да се предава чрез пасивни вектори- птици, гризачи, превозни средства, човек, чрез метеорологични фактори – вятър, дъжд. Заболяването е силно контагиозно. Това се обуславя от маскираното излъчителство, многообразието на предавателния механизъм и високата устойчивост на вируса.

 

Свръхострата форма се характеризира с кратко омърлушване, потреперване и невъзможност за движение, последвани от агония и смърт, предхождана от характерно изпищяване.


Острата форма започва с отказ от храна, апатия и омърлушване, последвано от нервни (конвулсии, треперене) или респираторни (задух, пенести кървавочевени изтечения от носа) признаци. Настъпва прострация и смърт. В някои случаи (5-10%) може да се наблюдава и по-продължителен развой (хроничен) на заболяването, но и той завършва със смърт, поради необратими морфологични и функционални чернодробни разстройства.

 

Лекуване не се прилага, тъй като е безрезултатно и няма строго специфични терапевтични средства. Залага се на профилактиката - добрата хигиена, карантината на новодошлите зайци във фермата. Съществува ваксина, която се прилага на ежегодно. Прави се реваксинация на 30- тия ден от първата ваксина и последващи ежегодни ваксинации на датата от първата реваксинация.

 

Домашните зайчета по-рядко се срещат с това заболяване, но въпреки всичко ваксината е препоръчителна дори за тях.

 

Миксоматоза – остро, силно заразно заболяване по домашните и диви европейски зайци. Протича като генерализирана инфекция и клинично се характеризира с появата на възли и подкожни едематозни инфилтрации в областта на главата, външните полови органи и ануса. Причинителят е Myxoma virus (сем. Poxviridae – сем. Шаркови) – ДНК –вирус.

 

Основният начин на предаване е чрез кръвосмучещи артроподи, най-често комари, бълхи или кърлежи. Инфекцията може да се предаде и чрез пряк или непряк контакт, а също и аерогенно.

 

Класическата (нодуларна) форма е най-често срещана и започва с твърдо зачервено възелче на мястото на проникване на инфекцията, което бързо нараства и достига до 5 см в диаметър. Впоследствие може да улцерира. Появява се едем на клепачите и блефароконюнктивит. Към 6-7 ден на заболяването се появяват характерни отоци на устните и в основат на ушите, които са особено отчетливи и главата наподобява „лъска глава“ – синоним на името на заболяването. В началото апетитът е запазен, но постепенно намалява, развиват се и вторични бактериални инфекции с насоченост към долни дихателни пътища.


Лечение не се прилага, при установяване на заболяването всички заразени и контактни зайци се умъртвяват, застрашените се имунизират с ваксина, извършват се общи дезинфекции и обезвреждане на постелята и тора.

 

Ваксината се поставя ежегодно в благополучните и чисти от заболяването ферми. Домашният заек също е застрашен от миксоматоза и затова е редно да бъде ваксиниран ежегодно. Първоначално ваксинацията е двукратна – през 30 дни с последващи реваксинации всяка година.

 

Библиография:
Ветеринарномедицинска паразитология – проф. д-р Петър Камбуров;
Вирусни заболявания по зайците;