Пластмасата е синтетичен или полусинтетичен материал, който е издръжлив, лек и гъвкав. Тези свойства позволяват от нея да се изработват медицински изделия, автомобилни части и стоки за бита, като контейнери за съхранение на храна и напитки.

 

На дъното на повечето пластмасови изделия ще намерите триъгълник за рециклиране с номер - идентификационен код, вариращ от 1 до 7, който указва от какъв тип пластмаса е направен.


 

Седемте вида пластмаса и продуктите, произведени от тях, включват:

 

  1. Полиетилен терефталат (PET или PETE): бутилки за газирани напитки, контейнери за майонеза;
  2. Полиетилен с висока плътност (HDPE): контейнери за перилен препарат, кофички за мляко;
  3. Поливинилхлорид (PVC): водопроводни тръби, електрически кабели, завеси за душ;
  4. Полиетилен с ниска плътност (LDPE): найлонови торбички, бутилки и опаковки за храни;
  5. Полипропилен (PP): капачки за бутилки, контейнери за кисело мляко, контейнери за съхранение на храна, капсули за кафе за еднократна употреба, бебешки бутилки;
  6. Полистирол или стиропор (PS): опаковки за ядки, контейнери за храна за еднократна употреба;
  7. Други: поликарбонат, полилактид, акрил, акрилонитрил бутадиен, стирен, фибростъкло, найлон.

 

Употребата на пластмаса буди загриженост не само заради пагубното ѝ натрупване в природата, но и заради риска от отлагане на химикали – някои от които вредни - в храните и напитките, които съхраняваме в пластмасови съдове. Химикалите, които будят най-голямо безпокойство, са бисфенол А (BPA) и фталатите, използвани за увеличаване на гъвкавостта и трайността.

 

Тези химикали - особено BPA – се отразяват негативно на ендокринната система и са свързани с повишен риск от затлъстяване, диабет и репродуктивни проблеми.

 

BPA се съдържа основно в поликарбонатните пластмаси, които се широко използвани през 60-те години на миналия век за направата на контейнери за храна, чаши за пиене и бебешки бутилки.

 

BPA е от тези пластмаси, които отделят химикали в храните и напитките с течение на времето, а когато пластмасата е изложена на топлина, процесът се ускорява. В наши дни здравните регулатори в много страни по света са забранили използването на BPA в опаковки за кърмачета.

 

И все пак, проучвания показват, че дори пластмасите без BPA могат да отделят други химикали, като фталати, бисфенол S и F (BPS и BPF), в храната, когато се затоплят в микровълнова фурна.

 

Ето защо най-добре е да се избягва затоплянето на храна в микровълнова печка, особено когато храната е в пластмасов контейнер.

 

Затоплянето на храна в пластмасов съд в микровълновата фурна обаче не е единственият начин вредни химикали да попаднат в нея. Това може да се случи и при:

  • Поставяне на храни и напитки все още горещи в пластмасови съдове;
  • Почистване на пластмасови контейнери с абразивни материали, като стоманено телче;
  • Използване на пластмасови контейнери за продължителен период от време;
  • Многократно измиване на пластмасови контейнери в съдомиялна машина.

 

Общото правило гласи, че пластмасовите контейнери, които показват признаци на износване, трябва да бъдат заменени с нови или с контейнери, изработени от стъкло.

 

Можете да се осведомите дали пластмасовия контейнер е направен от по-безопасния PP, като погледнете дъното на съда, за да откриете код за рециклиране с цифрата 5 в средата.

 

Източник:

https://www.healthline.com/nutrition/can-you-microwave-plastic

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6290126/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3924457/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24886603/

https://www.fda.gov/consumers/consumer-updates/5-tips-using-your-microwave-oven-safely