Вероятно звучи невъзможно предвид факта, че около 60% от човешкото тяло са съставени от вода, някой да има алергия към живителната течност.
Но медицината вече е регистрирала няколко такива случаи. Сред лекарите това състояние е известно като аквагенна уртикария.
Човек не би могъл да живее без вода и за щастие алергията не е смъртоносна. Алергичните реакции не се задействат при пиене.
Те се появяват само тогава, когато водата попадне върху кожата. Без значение дали става дума за пот или слюнка. За хората с аквагенна уртикария обаче капка дъжд или сълза е свързана с редица неприятни симптоми.
Само след минута излагане на вода, хората с по-висока степен на алергия получават червени и болезнени обриви и много силно главоболие. Те се къпят колкото се може по-малко и се стараят да прекарват минимално време в условия, които могат да ги накарат да се изпотят.
Ето така например изглежда историята на британката Кейти Дел, страдаща от рядкото заболяване.
Тя не може нито да плува или да плаче. Не смее да излезе навън, ако има опасност да завали дъжд, защото знае, че намокри ли се, ще трябва да понесе болезнени обриви. Дори напуска работата си като треньор по танци, защото потта също предизвиква мъчителни реакции. Къпе се
максимално бързо, за да ограничи до минимум контакта с вода, а съпругът й помага с миенето на чиниите и простирането на прането.
Жената споделя, че не само не може да води нормален живот, но алергията ѝ е довела и до ограничаване на социалните ѝ контакти. Много пъти ѝ се е случвало да отменя срещи заради дъждовно време.
„Пия предимно кола, защото тя наранява устните и кожата ми най-малко“, разказва още Кейти.
Досега са регистрирани общо 42 случая на аквагенна уртикария в света, но патогенезата на заболяването остава неясна. Никой не е съвсем сигурен какво предизвиква развиването на тази алергия. Понякога е наличен някакъв задействащ механизъм, например атака на дадено заболяване. Друг път обаче хората просто започват да забелязват, че се обриват всеки път, когато се изкъпят.
Те предполагат, че това е реакция към сапуна, докато някой експерт не им съобщи лошата новина.
Лекарите знаят, че когато водата докосне кожата на човек с това състояние, тя стимулира отделянето на хистамин (присъстващ при повечето алергични реакции) и ацетилхолин. Затова специалистите се обединяват около извода, че повишените нива на хистамини в кръвта имат връзка с тази свръхчувствителност.
Последният е невротрансмитер, който модулира вегетативната нервна система на тялото. Тя контролира реакциите към стрес и отговаря, освен за всичко останало, за мускулите, които регулират онези под кожата и карат косъмчетата на ръцете ни да настръхват.
Освен това вегетативната нервна система контролира разширението на кръвоносните съдове.
Установено е също, че при почти половината от тези случаи между пациентите има родствена връзка.
На практика алергията е нелечима, но съществуват терапии, които облекчават неприятните симптоми на заболяването. Най-често те включват антихистамини.
