В разгара на любимия летен сезон голяма част от професионалните ангажименти, а и чисто развлекателните дейности протичат на открито, като човекът се стреми да прекарва колкото се може повече време в компанията на естествената природа, заобиколен от растения. Тази тенденция е свързана още и с малко по-неприятно явление – контактни алергии.


Имунологичните механизми, които стоят зад това (било то клетъчен тип алергия от забавен тип или пък незабавна, IgE медиирана уртикария) се различават съгласно виновните растения. Диференциалната диагноза изисква тези алергични реакции да се различават и от други, още по-чести – чисто механични или пък токсични. Да не забравяме, че е лято и голяма част от тялото е изложена на ултравиолетово лъчение – ролята на UV лъчите във възникването на фитодерматозите е добре изучена. Срещат се още алергии и при контакт с любимите дървета!


Това често ли се случва?


Контактната алергия към растенията е проблем, пред който често се изяравят дерматолози и алерголози. Реалната честота не е ясна, защото твърде рядко може да се направи точна диагноза – т.е. да се разпознае конкретното растение, причинило реакцията. Това е така, тъй като от една страна е ясно, че на повечето хора липсват достатъчно ботанически познания да идентифицират растението, на второ място след разходка сред природата и контакт с множество видове, при късния тип реакции това става невъзможно. Не на последно място, диагнозата изисква потвърждение – т.е. кожно-скарификационна проба, но прочистени растителни антигени за извършването й не могат да се направят за всички видове растения; съществуват такива само за най-често срещаните алергени. Все пак, до момента са известни около 500 000 растителни видове и се смята, че около 10 000 от тях могат да причинят контактен дерамтит.


Алергичен контактен дерматит

Той се дефинира като забавена, клетъчен тип алергична реакция (от IV тип). Проявява се в две форми:

 

  • Изострена форма – със сърбящи лезии (увредени зони по кожата) с плаки, промяна в цвета и повърхността, мехурчета или були 
  • Хронична форма – лезии, които се характеризират с лихенификация, понякога свързана и с добавена инфекция в зоната


Както и се предполага, контактният алергичен дерматит се разполага в тези зони от кожата, които са били в директен контакт с отговорния алерген, което е полезно за разграничаването му от иритативния контактен дерматит, които остава добре отграничен където е бил дразнещият агент (напр. само под пръстен или гривна с никел).


Кожните прояви се появяват 5 до 7 дни след контакта, ако се касае за първа среща с алергена. Всяка следваща среща с него предизвиква много по-скорошна проява на симптомите, в рамките на 24-48 часа. Самият растителен алерген може да достигне кожата както разтворен във въздуха, така и чрез директен допир със самото растение или пък козметични продукти, които го съдържат. Хората, които прекарват много време сред природата (напр. градинари) най-често могат да развият контактен дерматит, причинен от въздушно-преносими алергени.


Без проведено лечение, този дерматит продължава две до 3 седмици, понякога и повече, в зависимост от степента на изложение. Възможно е след отшумяването му да е появи и хиперпигментация (потъмняване на тази зона на кожата) за продължително време у хората с по-светла кожа.


Хризантемата, лалето, лилиите и игликата са сред култивираните растения, които най-често се асоциират с контактен алергичен дерматит. Чесънът и лукът също често предизвикват дерматит на върховете на пръстите с хиперкератоза (загрубяване), лющене и асиметрични фисури (цепнатини), свързани с техните дразнещи и алергогенни свойства.


Растенията от семейството на смрадликовите се отличават със смес от органични съединения с алергенни свойства, наречена urushiol. Основни компоненти са катехоли и резорциноли. Катехолите са имунологично инертни, но в комбинация с резорцинолите предизвикват тежки сенсибилизации. Те се прикрепят към кожата плътно и могат да останат дълго време по дрехи и инструменти, но лесно се отстраняват с чиста вода.


Отровният бръшлян и отровният дъб са най-честите причинители за контактен алергичен дерматит в Северна Америка. Описани са и тежки реакции от типа на еритема мултиформе. Рядко се развива и скарлатиноподобен обрив или уртикариален.


Игликови растения – съдържаьият се в тях примин е мощен алерген. Относително скорошно постижение е култивирането на иглики, които не съдържат примин, за европейския пазар.