Африканската чума по свинете (АЧС) е вирусна, силно заразна болест по домашните и дивите свине, протичаща с висока температура, изразени цианотични участъци по кожата и висока смъртност, достигаща до 100%. При аутопсия на заразен труп се наблюдава типичен хеморагичен синдром - множество кръвоизливи по вътрешните органи, особено по далака и лимфните възли, които са и с увеличен размер, малки червени петна от кръвоизливи в бъбреците, коремните серозни ципи, стомашната и чревна лигавица, сърцето (епикарда и ендокарда), кървав ексудат в коремна и гръдна кухина. Особено чувствителни са домашните прасета, докато дивите видове боледуват скрито без проявата на клинични признаци. Засягат се всички породи и възрасти. Човекът не е възприемчив към вируса и не може да боледува.

 

Болестта е наблюдавана през 1910 г. в Кения (Източна Африка), но едва през 1921 г. е диференцирана от класическата чума по свинете (КЧС) и е регистрирана като отделно заболяване. Оттогава носи името африканска чума по свинете.


 

В Европа за пръв път болестта е пренеса в Португалия през 1957 г., като се установява, че товарни кораби от Ангола пренасят заразено месо. В Португалия са установени 433 огнища на болестта с около 20 000 заболели свине. Властта успява да се справи за кратко с разпространението, тъй като през 1960 г. избухва нова вълна с много по-голямо разпространение и икономическите загуби за животновъдството възлизат на над 450 000 свине. 

 

Следва предаването на болестта към Испания, където не успяват да се справят с ограничаването на заразата и страната също търпи големи икономически загуби, свързани с животновъдството. През 1964 африканската чума по свинете е регистрирана във Франция, а съвсем скоро и в Англия, където обаче са взети строги мерки и болестта е ликвидира още същата година. През 1967 г. засегната е и Италия, в областта на Рим, Неапол и Сиена, с голям брой заболели и умрели свине.

 

През 2004 г. африканската чума по свинете е регистрирана в Ангола, Бенин, Бурунди, Гана, Мозамбик, Южна Африка, Уганда. В Европа е установена в Италия. Болестта мъчи Русия от 2007 до 2012 г., преценява се, че потенциалът на болестта и загубите от нея за руската свиневъдна индустрия са сравними с аварията в Чернобил. Преките загуби за свиневъдството са 400 млн долара, докато непреките надхвърлят 1 милиард (данните са за 2013 г.).


Още от 2007 г. епизоотологичната обстановка по отношение на болестта в близките до България държави подсказва, че рано или късно ще се регистрират огнища и у нас. През 2018 г. Румъния е с най-много по брой огнища на африканска чума по свинете в Европа – 1 277, със засегнати над 80 хиляди животни.

 

Смята се, че пътят на заболяването в България започва от границата с Румъния, където миналата година е изградена ограда с цел предотвратяване на миграцията на диви свине. Те са основният източник и резервоар на заболяването.

 

Първите регистрирани случаи у нас са в област Русе, постепенно заболяването се разпространява и в по-южните територии. Тук вече като фактор на разпросранението играят не само дивите свине, а и хората, превозните средства, битовият отпадък като механичен или директен преносител.

 

Източник на инфекцията са умрелите, болните, преболедувалите и контактните свине както и продуктите, получени от тях. Доказано е вирусоносителство до 2 години! 

 

Заразата се предава директно чрез контакт на болни със здрави свине и индиректно чрез месо, месни продукти, фекални маси и трупове на умрели свине, както и чрез предмети, които са били в контакт с болни и умрели свине.

 

Вирусът е пантропен – заразяването може да се осъществи алиментарно, аерогенно, чрез пряк и непряк контакт и трансмисивно. Особена роля за трансмисивната реализация на инфекцията играят кърлежите от род Ornithodoros. В тях вирусът запазва вирулентните си свойства повече от една година и при кръвосмучене могат да заразяват здрави свине. Всички тези фактори спомагат за бързото географско разпространение на заболяването.

 

В чисти по отношение на африканската чума по свинете страни и стопанства, инфекцията най-често се внася с новозакупени животни (болни, в инкубационен период или преболедували виросоносители), с месо и месни продукти, замърсени фуражи и др.

 

Африканската чума по свинете се причинява от ДНК вирус, доскоро класифициран към семейство Iridoviridae, но по-късно е отделен в ново семейство, наречено Asfarviridae.

 

Името на семейството идва от първите букви на израза African Swine Fever And Related Viruses. Вирусът е единствен представител от съставния род Asfivirus. Вирулентността му варира в зависимост от щамове, макар и да не е възможно да се идентифицират различни серотипове. Той е много устойчив в изпражненията на заразени свине, в свински трупове, в прясно свинско месо и в някои продукти от свинско месо. Трябва да се използват подходящи дезинфекционни средства, за да се инактивира в околната среда.

 

Установено е, че продължителността на инкубационният период зависи от вирулентността на вируса, дозата и начина на заразяване, както и от чувствителността на животните при тяхното заразяване. При естествено заразяване той продължава от 2 до 15 дни, най-често 3-5 денонощия.

 

Заболяването протича в свръхостра, остра, подостра, хронична форма, а понякога и безсимптомно.

 

Свръхострата форма се наблюдава рядко, в страни, където болестта се появява за пръв път. В повечето случаи прасетата се намират умрели, без да са проявили клинични признаци. Ако се проследи тази форма, може да се установи, че телесната температура е много висока – 41-42 °C.

 

Острата форма се среща в 80% от случаите и се проявява в страни, в които африканската чума по свинете варира отскоро. Такава е формата в България в момента. Първият клиничен признак е високата температува при сравнително добро общо състояние. След това настъпва общо неразположение, липса на апетит, животните се залежават, а при ставане се залюляват. По кожата на главата, тялото и краката се наблюдават кръвоизливи и цианоза. При натиск петната избледняват. Наблюдава се хеморагичен конюнктивит с отекли клепачи. Смъртността при тази форма може да достигне до 100 %, като преди смъртта температурата на животните е ниска и кръвоизливите по кожата са с много голяма площ.

 

При подострата форма се удължава инкубационният период и може да достигне до 3 седмици. При нея доминира анорексия, депресия и непостоянна треска. Животните развиват пневмония, боледуват дълго и умират 15-25 дни след проявата на първите клинични признаци.

 

Хроничната форма се наблюдава в страни, в които африканската чума по свинете е придобила стационарен характер. Обикновено тя се дължи на по-слаба вирулентност на вируса и по-висока резистентност на прасетата. Хроничното протичане на болестта е наблюдавано в Португалия.

 

Библиография
Георгиев, Г. Наръчник на ветеринарния лекар, стартиращ собствен бизнес, ЛТУ
Инфекциозни болести при свинете, под редакцията на проф. Д-р Симеон Йорданов