Заболяването африканска чума по свинете подлежи на задължително и незабавно обявяване пред международните институции – Animal Disease Notification System – ADNS. Резултатите от диагностичните изследвания имат значение за предприемане и осигуряване на адекватни мерки за ранно ограничаване и ликвидиране на болестта.
Извънлабораторната диагностика на болестта се състои в епизоотологичното проучване на обстановката, клиничните признаци на живите прасета и патологоанатомичните изменения по труповете. Насочващи са високата и тежка заболеваемост и смъртност – 95-100 % сред свине от всички възрасти с клинични признаци на африканска чума по свинете.
Що се отнася до лабораторната диагностика, за златен стандарт в лабораторните тестове за установяване на заболяването, се счита изолирането на вируса върху левкоцитна култура (свински макрофаги).
Свинските еритроцити адхезират по повърхността на свинските моноцити или макрофаги, заразени с вируса на африканска чума по свинете, във формата на розетки. За този тест се изпраща кръв в епруветка с антикоагулант. Иначе за изследване може да се изпратят и далак, тонзили, лимфни възли, бъбреци, а при аборти – и плацента, взета от скоро умрели животни.
Кръвта и органите се транспортират до лаборатория при 4°C. Изследване чрез имунофлуоресценция и ELISA се считат за не толкова чувствителни методи при диагностиката на африканска чума по свинете. PCR e предпочитан метод за затвърждаване и проверка на резултата.
След обявяване на положителен резултат, около животновъдния обект, така наречен огнище, се обявява радиусна зона от 3 км, в която абсолютно всички свине биват подлагани на евтаназия – стемпинг аут е единственият метод, приет за контрол на болестта.
Няма разработени специфични терапевтични средства. По епизоотологични съображения терапия не се предприема и не се прилага. Евтаназията следва да бъде изпълнявана по възможно най-хуманния начин, а собствениците на животни във фермите и частните дворове – обезщетявани от държавата.
Извъшват се строги дезинфекции, дезинсекции и дератизации във всички заразени ферми и огнища. Собствениците на животни в стопанства тип ‘‘заден двор“ много често колят животните и прибират месото във фризери, а отпадъците и костите остават източник на инфекцията и предпоставка за разпространението на заболяването. Ето защо не бива да се постъпва така в обявените вече зони.
Следващата контролна зона е с радиус 20 км, като в нея е абсолютно забранен транспортът на свине и провеждането на пазари, панаири, изложби и др.
Забранява се изхранването на животните с нестерилизирани кланични и кухненски отпадъци. Провеждат се периодични клинични прегледи на всички свине от застрашената зона и дезинфекции, дезинсекции и дератизации в свинарниците. Регулира се движението на хора, транспортни средства и невъзприемчиви животни. Провеждат се регулярни лабораторни изследвания по програмите за надзор.
В Испания е прието освободените от заразени животни помещения и сгради да се оставят свободни от животни в продължение на 3 месеца, като се дезинфекцират неколкократно, а преди новото им населване със свине се изпитват за наличие на вирус чрез поставяне на няколко възприемчиви животи-индикатори.
Във всички засегнати райони се предприема санитарен отстрел на дивите свине, както и евакуиране на трупове, като отново се изпращат проби за диагностика и контрол в лаборатория.
Поради наличие на само един функциониращ екарисаж в България, в момента труповете на евтаназираните животни се загробват в определени от БАБХ райони. Изискването е да не са в близост до подводни води, до свлачищни местности, да се копае в определена дълбочина, предотвратяваща разпространението с механични и метеорологични фактори (вятър, дъжд, бури).
Преболедувалите свине стават резистентни на повторно заразяване с хомоложен щам на вируса на африканската чума по свинете, но заболяват при заразяване с хетероложни щамове.
Вирусът е силно патогенен и има имуносупресивно действие. Поради това, че съществуват голям брой серотипове, доскоро не са създадени ефикасни имунопрофилактивни средства. Испански учени съобщават за разработена перорална ваксина срещу генотип II на вируса. За успешен тест на ваксина съобщава и виетнамското земеделско министерство.
За ограничаване и изкореняване на заболяването от територията на България са необходими време, търпение, единство на хората и не на последно място средства. За да се избегне стационарният характер на заболяването, мерките трябва да са драстични и безкомпромисни.
На още въпроси можете да си отговорите от предходната статия по темата за африканската чума по свинете
Библиография
Георгиев, Г. Наръчник на ветеринарния лекар, стартиращ собствен бизнес, ЛТУ
Инфекциозни болести при свинете, под редакцията на проф. Д-р Симеон Йорданов
