Здравословното  хранене включва прилагането на хранителен режим, различен в известна степен от традиционния, за определен период от време. Мотивите за прибягване до диета могат да бъдат естетически, медицински, личностови особености или дори религиозни и философски учения.

Един от често срещаните подходи е т.нар. редуцирано хранене, при който се ограничава вноса на енергийни източници. Обикновено се съчетава с повишен енергоразход с цел отслабване от медицински или естетически съображения. Ако продължителността му е кратка и интензивноста умерена, не се очаква негативно влияние.

По-облекчен вариант на гладуването е интермитентното хранене, с прием на храна само 2-3 пъти седмично. Чрез тях обаче може да се редуцира вноса на жизенено важни елементи, а това да доведе до болестни прояви, от които най-позната сред обществото е анемията. С редуцрането на подкожната мастна тъкан обаче трябва да се знае, че се влияе и на паренхимните органи - черен дроб, бъбреци, а също и на сърцето, на скелетните мускули, което се отразява и на функционалното им състояние.

Системното оганичаване на вноса на хранителни вещества води до промяна в биохимичните процеси на организма и адаптация за оптимално утилизиране на нутриентите (хранителните вещества) като енергийни източници. Пластичната роля на нутриентите отива на по-заден план. Често при прилагането на подобни режими със строги ограничения, за по-малък или по-дълъг период от време, води до трупането на внесените хранителни вещества като резерви при преминаването към нормален режим на хранене, а това обезсмисля диетата.

По-благоприятен вариант са разтоварващите дни, прилагани например един път седмично, когато се приемат само плодове зеленчуци и подсладени с мед чайове, течности, евентуално и мляко. Счита се, че подобни мерки помагат за пречистването на организма, за подобряване на общото състояние, за повдигане на самочувствието и стимулиране на работоспособността.

Особено известен тип хранене е вегетарианството. Към него се отнася вегетаризма, при който се избягва консумацията на месо и месни продукти. Вариант е т.нар . умерен вегетаризъм, при който не се приемат продукти само от бозайници, а рибата и птичето месо са разрешени. При вегетаризма, от друга страна, са ограничени млечните продукти и яйцата. Макар и вегетарианците и веганите да набавят голяма част от необходимите хранителни вещества чрез ядки, соеви продукти и други подобни, все пак много добре познато е лишаването на организма им от есенциални нутриенти. Продуктите от животински произход са основен източник на пълноценни белтъци, които не се съдържат в продуктите от растителен произход, съответно на незаменими аминокиселини, на желязо (основен източник на усвоимо за човека желязо е месото), на витамини от групата В, особено В12, на есенциални (незаменими) мастни киселини, основен източник на които са рибите, а също и на холестерол (крайното ограничаване на външния прием на холестерол стимулира ендогенната синтез на такъв и увеличава рискът от атеросклероза).

Все пак трябва да споменем и някои предимства на тези режими в храненето. Сред вегетарианците рискът за сърдечно съдови заболявания е по-малък, по-рядко боледуват от злокачествени заболявания, както и от холелитиаза (жлъчнокаменна болест). Достигането на подобни цели обаче трябва да се осъществява чрез разумен хранителен режим, а не силно ограничаващ.

Не безизвестнен подход е т.нар. разделно хранене, базиращо се на идеята, че съвместната консумация на някои вещества може да ограничи усвояването на някои от тях. Основата на този модел на хранене са конкурентните взаимоотношения на хранителните вещества спрямо ензимите и транспортните системи. Неусвоената храна води до смушения от страна на храносмилателния тракт. Така например кисели храни не трябва да се консумира със такива, богати на сложни въглехидрати, тъй като последните се нуждаят от алкална среда обработването им. Киселите продукти и белтъците също не са удачно съчетание, а абсорбцията и метаболизирането на самите белтъци повлиява и бива повлиявано от това на мастните киселини и въглехидратите. Последните от своя страна, бивайки сложни и прости, също имат специални изисквания към процеса храносмилане.

В условията на съвременния живот комбинирането на хранителните вещества по удачен начин не е особено лесно. В голяма част от хранителните продукти присъстват едновременно и мазнини и въглехидрати и белтъци. Смята се обаче, че ако приемът им е достатъчно бавен и в разумни количества, на оптимален период от време, то организмът ще се справи с усвояването им без никакви патологични последствия.

Храненето не е единствен, но може би един от най-важните фактори за здравето ни. Това проличава особено в структурата на заболяваемостта сред различните нации. С доказано негативно влияние са прехранването, някои кулинарни обработки като пърженето, опушването, позната е вредата от присъствието на много сол в храната, изтъква се обаче ролята на морските продукти, на зехтина и маслините, на пълнозърнестите продукти.

Здравето означава живот, а храненето трябва да е начин на живот.