Ново проучване отдава внимание на твърдението, че не количеството храна е основната причина за наднормено тегло, а нейното качество.

 

Традиционата представа на хората и много учени е, че наддаването на тегло се дължи на приема на повече калории от колкото техния разход. Противопоставяйки се на тази теория въглехидратно-инсулиновия модел констатира, че качеството на диетата е по-важно за отслабването, отколкото общия прием на калории.


 

Според този модел приемът на преработени въглехидрати и храни, съдържащи нишесте, води до промени в нивата на инсулин и други хормони. В следствие на тези промени се повишава отлагането на мазнини, което от своя страна предизвиква чувство на глад и прием на по-високо калорични продукти. Резултатът от този повишен прием е затлъстяване.

 

Следователно намаленият прием на преработени въглехидрати и храни, съдържащи нишесте, би помогнало при наднормено тегло.

 

Според СЗО процентът на хора с наднормено тегло и сериозна степен на затлъстяване се е повишил драстично през последните пет десетилетия. Предполага се, че лесният достъп до силно преработени храни, както и заседналият начин на живот са допринесли за това нарастване.

 

Моделът за енергийния баланс (EBM) констатира, че консумацията на повече калории, от колкото изразходваме, води до положителен енергиен баланс и повишаване в теглото. Следователно за успешно отслабване е необходимо понижаване на калорийния прием и повишаване на физическата активност на човека.

 

За въглехидратно-инсулиновия модел (CIM) основата на добрата диета е качеството на храната, а не нейното количество. Според редица учени хората могат да контролират вида на консумираните от тях продукти, но не и тяхното количество.

 

Списанието American Journal of Clinical Nutrition дава подробно описание на CIM. Този модел, за разлика от EBM, не третира всички видове калории по един и същи начин, тъй като те могат да имат различен хранителен източник.

 

Според поддръжниците на CIM положителен енергиен баланс невинаги се обвързва с наднормено тегло. Те твърдят, че консумацията на определени храни води до промени в различни хормонални и метаболитни процеси, които от своя страна са причина за повишаването на теглото.

 

Следователно намаленият прием на калории е успешнен метод за отслабване само в краткосрочен план. Това се дължи на адаптация на организма към по-ниския прием на калории, което понижава метаболитната скорост и увеличава глада.

 

При повишен хранителен енергиен прием се повишава нивото на кръвната захар, което води до съхранението на енергията под формата на мазнини. Най-често храните водещи до това натрупване са бързо смилаеми въглехидрати.

 

Посредством гликемичен индекс (GI) може да се изчисли колко бързо и колко високо определена храна може да повиши нашата кръвна захар. Въпреки това основаването на диетата на човек само върху този индекс не е коректно.

 

Гликемичният товар е по-точна измерителна единица, която обединява качествения и количествения характер на храните по отношение на съдържащите се в тях въглехидрати.

 

Храни с висок гликемичен товар са някои картофени, преработени зърнени продукти и такива с високо съдържание на свободни захари. Този тип захари са тези, които не се срещат естествено в цели плодове и зеленчуци.

 

Хранителни продукти с нисък товар са - пресни цели плодове, минимално преработени зърнени храни, бобови, ядки и зеленчуци без скорбяла.

 

Повишаването на нивото на глюкоза, в резултат на консумация на храни с голям товар, води до повишени нива на инсулин. Неговата функция е да регулира нивото на кръвната захар и да спомага резорбцията на глюкоза в различните органи.

 

Приема на бързо смилаеми въглехидрати води до понижени нива на глюкагон. Този хормон се секретира от панкреаса. Функцията му е да повишава нивата на кръвната захар между храненията, като стимулира освобождаването на глюкоза от черния дроб.

 

След приема на храни с висок гликемичен товар се съхранява по-голямо количество глюкоза, под формата на гликоген, в черния дроб или мастната тъкан. Въпреки резорбцията на тези храни, първите няколко часа след тяхната консумация се поддържат високи нива на инсулин и ниски нива на глюкагон.

 

Този хормонален дисбаланс забавя разграждането на енергийните запаси и намалява метаболитите в кръвта. В резултат на тези промени мозъкът получава сигнали, че тъканите са лишени от енергия.

 

Поради тази причина се стимулира чувство за глад и желание за консумация на високоенергийни храни, каквито са тези с висок GI.

 

В заключение се получава един порочен кръг, в който консумацията на храни с голям гликемичен товар води до повишена консумация на същите такива.

 

Източници:

https://academic.oup.com/ajcn/advance-article/doi/10.1093/ajcn/nqab270/6369073