Хранителните алергии са реакции на непоносимост към някои храни, при които обикновено се включва и имунната система. Предполага се, че повече от 20% от хората имат свръхчувствителност към някои храни.

 

Алергията представлява грешен имунен отговор, когато нормално безопасни вещества се приемат като опасни и се атакуват от имунната система на организма. Антигените в храните, които предизвикват алергична реакция са главно белтъци или гликопротеини (белтъци, които имат закачени захари). Способността на човек да образува антитела към някоя храна най-често се дължи на вродена предразположеност.


 

В много случаи хранителната алергия се развива вследствие химично замърсяване на храните, при което организмът реагира с алергична реакция към неестествения компонент на храната.


Заболяванията на стомашно-чревния тракт повишават възможността за алергизиране на организма към храни.

 

Белтъчните съставки на храните са едни от най-силните алергени. Липидите, въглехидратите и химичните замърсители, действат предимно като непълни антигени или не толкова силни алергени.

 

Причинители на хранителна алергия са предимно богати на белтъчни съставки храни като краве мляко, яйца, риба, миди, скариди, някои меса и техните продукти, но също така и житни и бобови храни, ядки, малини, ягоди, домати, цитрусови плодове, ябълки кафе и много други.

 

Симптомите на алергия могат да се развият бързо и с различна тежест, като най-тежката реакция е анафилактичният шок. Други могат да бъдат със забавен отговор, пример за такава реакция е заболяването цьолиакия – свръхчувствителност към белтъка глутен, който се намира в пшеницата и други зърнени храни.

 

Симптомите могат да са от страна на храносмилателната система и да включват гадене, повръщане, колики, диария, подуване на корема и др. Може да се изразят със симптоми от страна на дихателната система – ринит, кихане, периодична кашлица, хрипове, астма, оток на дихателната тръба. Много чести са кожните прояви – уртикария, екзема, оток и възпаление на кожата. При децата най-честа е алергията към белтъците на кравето мляко, което е свързано с ранното въвеждане на прясно краве мляко (пред 6-и месец) в храненето на кърмачето.

 

Хранителните алергии най-често се проявяват още през детството. Диагноза на хранителна алергия се прави от лекар на база досегашен опит и съответни изследвания. Мерките, които се предприемат са изключване на дадената храна от менюто, което всъщност се явява лечение на състоянието. След определяне към коя храна е алергията всички хранителни продукти, които я съдържат, трябва да бъдат изключени от менюто. Това налага много внимателно четене на етикетите на готовите храни.

 

За намаляване на симптомите, предизвикани от алергичната реакция към храните, консумирани случайно се използват редица лекарства. Те включват антихистамини, които повлияват уртикарията, стомашно – чревните симптоми, ринита. Бронходилататорите повлияват симптомите от страна на дихателната система.

 

Спазването на строга диета, гладуването или еднообразна, небалансирана диета е неефикасно и не бива да се прилага. При прогресираща сиптоматика и неповлияване от антихистамини се преминава към друг клас лекарства – кортикостероиди, орално или инжекционно.

 

Алергията към храните е типичен имунен отговор. Псевдоалергичните реакции към храните са обусловени от неимунологични механизми като например храни, които освобождават хистамин (някои риби, ягоди), храни, съдържащи метаболити на арахидоновата киселина, храни, които освобождават биологично активни вещества.

 

Непоносимост към храните може да се дължи и на дефицита на някои ензими, които участват в храносмилането, като непоносимост към мляко, дължащо се на лактозен дефицит. При бактериално и химично замърсяване на храните може да се проявят и токсични ефекти.

 

Важна превенция на алергиите е първоначалното захранване на бебето. Всяка хранителна група се вкарва бавно и постепенно, съобразена с възрастта на детето. Твърде ранното въвеждане на някои храни, както и прекомерното забавяне на въвеждането им може да провокира хранителни алергии.

 

Храните, които са силни алергени като мляко и млечни продукти, риба ядки, ягоди, мъхести плодове се въвеждат на по-късен етап.