Един все по-актуален, с огромно социално и медицинско значение, проблем в съвременните развити страни е свръххраненето и небалансираният състав на приеманата храна. Прекалената употреба на непълноценни храни, в съчетание с недостатъчния прием на жизненоважни елементи като витамини, хранителни фибри и други е дало основание този проблем да се охарактеризира като „дефицит в състояние на изобилие”.

 

Науката за храните и принципите на хранене се нарича нутрициология. В последните години тя отбелязва значително развитие, обособявайки най-новите си направления, а именно – нутригенетика, нутригеномика и ортомолекулярна нутрициология.


 

Нутригенетиката изучава генетично заложените различия в човешкия геном по отношение на реакцията му към определени храни,т.е уникалния метаболизъм на всеки човек.Тя изучава влиянието на генотипа върху начина на хранене и оттам развитието на дадено заболяване.

 

Нутригеномиката от своя страна регистрира ефектите на храните върху човешкия геном,т.е възможността на определена диета да промени заложената генетична информация и оттам да повлияе за възникване на заболяване.

 

Съчетанието между определен генотип, начин на хранене и начин на живот има отношение към профилактиката или съответно към развитието на повечето съвременни хронични заболявания – хипертония, затлъстяване, метаболитен синдром, захарен диабет, исхемична болест на сърцето и дори рак.

 

Някои от по-важните открития в областта на нутригеномиката са:

  • Недостатъчното и небалансирано хранене на бременната жена повлиява генома, посредством IGF-инсулиноподобен растежен фактор,още във фетуса – т.е в най-ранните стадии на вътреутробното развитие.
  • Деца на майки, които преди и по време на бременността са с поднормено или наднормено тегло, са с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2 в зряла възраст.
  • Рискът от развитието на по-горните заболявания нараства неколкократно при водене на нездравословен живот в зряла възраст.
  • Деца, родени с ниско тегло, но бързо наддаващи на тегло в първата си година от живота, не повишават, а редуцират риска от сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст.
  • Ниското тегло при раждане и ниският BMI – индекс на телесна маса до 2-годишна възраст, както и бързото наддаване на тегло след тази възраст високият BMI на 11-годишна възраст са независими фактори и всели от тях се свързва с появата на сърдечно-съдово заболяване в зряла възраст, както при мъже, така и при жени.
  • В зряла възраст храненето повлиява генната експресия на генома, което може да доведе до поява на нови метаболити, отговорни за възникването на определено заболяване.

Каква е връзката между храненето и рака?

Известни са редица случаи, в които определена диета е свързана с развитието на даден вид рак. Такъв е случаят с нарастването на честотата на рак на дебелото черво сред японската полулация, която се регистрира след 1960 г. и се свързва с възприемането на „западната диета”, бедна на фибри.

 

Друг пример е и регистрирането на повече случаи с рак на дебелото черво при прекалена консумация на червено месо. Това се обяснява с образуването на канцерогенни нитрозо-съединения в гастро-интестиналния тракт, които могат да доведат до мутации в ключови гени. Значението на гените обаче в някои случаи има водеща роля в пусковия механизъм на злокачествения процес.

NEWS_MORE_BOX

 

За възникването на рак, освен консумацията на определен вид храна, има значение преди всичко наличието на определен генотип.

 

Развитието на захарен диабет и затлъстяване също е безспорно свързано с наличието на определен генотип, но все още се проучват кандидат-гените, които са отговорни.

 

Какво е бъдещето в областта на храненето?

Основна цел пред науката за хранене е определяне на индивидуалния генотип на всеки пациент и т.нар. „метаболитен подпис”, което би дало отговор за най-подходящия за него индивидуален хранителен режим, а също ще може да се предотврати появата и развитието на основните мултифакторни заболявания преди клиничната им изява. За целта е нужно извършването на генетичен анализ при всеки пациент, като изолирането и изследването на ДНК се извършва посредством изолиране на моноцити от кръвта.