Тибетците  са разделяли продуктите на „топли” и „студени”. Това обаче не е имало никакво отношение към температурата на приеманата храна. Според древните лекари, топлите храни са имали способността да „стоплят” тялото и да го предпазват от болести, а „студените” -  унищожават причинителите на заболяванията.



Към „студените” продукти древните тибетци са отнасяли най-вече плодовете и някои плодови сокове, млякото, изварата, ориза, тиквата, зелето, мака и свинското месо.
 



Повечето видове месо, тибетските лечители  причисляват към „топлите” продукти. Конското и мечешкото месо са били смятани за „по-топли” например от овнешкото. А за „най-топло” месо се е смятало човешкото месо, въпреки, че няма сведения  жителите на Тибет да са практикували канибализъм.



В качеството на лечебни средства традиционната тибетска медицина препоръчва да се употребява не месо, а подправки: пипер, карамфил, канела, джинджифил и шафран.



За джинджифила се смята, че затопля стомаха и черния дроб, засилва половото влечение, но е вреден за бъбреците. Белият пипер предпазва от кашлица, затопля стомаха и черния дроб и засилва половото влечение, а черният помага при кашлица и затопля стомаха, но изтощава тялото.



Тибетските лекари считали, че тези три подправки могат да се смесват в различни пропорции и да се получи натурално средство с лечебен ефект.