Съвременната тенденция е увеличаване броя на хората със затлъстяване в световен мащаб, но поднорменото тегло също оказва негативен ефект върху здравословното състояние на организма. За определяне на здравословното тегло се използва т. нар. индекс на телесна маса, който представлява медико-биологичен показател за диагностициране на затлъстяване или недохранване. Индексът на телесна маса се получава след като се разделят килограмите телесно тегло на ръста на квадрат (ИТМ = кг/ ръст2).
 
Световната здравна организация определя следните норми за индекс на телесна маса, според които лица с нормално тегло са с индекс на телесна маса (ИТМ) от 18,5 до 24,99. Поднормено е теглото при тези пациенти с ИТМ по-малко от 18.5. За лека степен на недохранване се говори при ИТМ между 17 и 18.49, средно по тежест недохранване при ИТМ между 16 и 16.99, а за тежко недохранване говорим при стойности под 16.
 
Телесното тегло е в пряка връзка с дневния енергиен прием на храна, но това далеч не е единственият и основен фактор по отношение на поднормено тегло или съответно затлъстяване. Отношение има още възрастта – поради постепенно забавяне на метаболитните процеси, полът – който има отношение и към типа разпределение на мастните депа, генетичните особености и други.
 
От значение е качването на килограми да става постепенно, каквито са препоръките и при сваляне на килограми – до половин килограм на седмица. При бързото качване на килограми най-често това е за сметка на мастните депа, което би се отразило негативно върху здравословното състояние на организма.
 
Препоръчва се увеличаване броя на хранителните приеми – обикновено се предпочита 5-6 кратно хранене. Най-често 3 са основните хранения – сутрин, обед и вечер, а между тях се правят междинни – най-често някакъв плод, плодов шейк или супа. Увеличаване на храненията с цел избягване на преяждане и подобряване усвояването на храната, тъй като действайки върху по-малка площ хранителните ензими имат възможност да разградят по-голям обем храна и съответно се подсигурява по-доброто всмукване на полезните вещества в чревната лигавица.
 
Важно по време на хранене и непосредствено преди или след него да не се пие обилно количество вода. Причината е, че водата разрежда храносмилателните ензими и по този начин се затруднява усвояването на хранителните вещества. Препоръките са за пиене на течности 30 минути преди хранене или 1-2 часа след нахранване.
NEWS_MORE_BOX
 
След физическа активност се препоръчва консумацията на повече плодови сокове или шейкове с цел повишаване на калорийния прием. Като начало се препоръчва към нормата на дневния калориен прием да се добавят около 500 Кcal допълнително. Консумацията на кофеин се редуцира до колкото е възможно, тъй като оказва стимулиращо действие върху метаболизма.
 
От значение е доставката на достатъчно лесно усвоими въглехидрати – макаронени изделия, ориз, картофи, хляб, както и оптимален прием на белтъчини, които се доставят с месото, ядките, бобови култури и други. Червените меса за богати на цинк, който има отношение към синтеза на тестостерон, който от своя страна има пряко отношение към трупането на мускулна маса.
 
Консумацията на 1 грам въглехидрати или белтъци доставя на тялото 4 калории, за разлика от мазнините, където 1 грам мазнини се равняват на 9 калории. От значение е умерената консумация на мазнини и то за сметка на висококачествените такива. С богато съдържание на ненаситени мастни киселини са различните ядки – орехи, кашу, бадеми, фъстъци, слънчогледови семки, авокадото, някои видове мазни риби и други.
 
Препоръчва се консумация на пълномаслени млечни продукти – прясно и кисело мляко с висок процент масленост, сирене, кашкавал, извара (която е и с богато протеиново съдържание).
 
Основно значение за пациентите има постепенното покачване на теглото без резки промени, които могат да окажат негативен ефект върху здравословното състояние на целия организъм.