Захарният диабет става все по-често срещано заболяване. Регистрираните случаи се увеличават, като тази тенденция се наблюдава основно в населението от развитите страни. Самото заболяване се характеризира с увеличено количество на кръвна захар, в резултат на нарушения в секрецията на инсулин, на промени в неговото действие или двете едновременно.

 

Развитието на нарушенията в гликемията (съдържанието на глюкоза в кръвта) може да бъде разгледано в няколко фази:


  • При първия етап е налице повишаване количеството на секретиран инсулин от панкреаса, което се явява като компенсиращ механизъм, позволяващ овладяване на повишеното количество глюкоза в кръвта.
  • Вторият етап се означава още като предиабетно състояние и се характеризира с нарушена гликемия на гладно, както и нарушен глюкозен толеранс.
  • При третия етап е налице захарен диабет, но все още има секреция на инсулин от панкреаса, което позволява лечението да се осъществява чрез медикаменти, приемани през устата (перорално лечение).
  • При четвъртата, крайна фаза от еволюцията на диабета, пациентите са с инсулинов дефицит, който налага нуждата от лечение с инжекционен инсулин.

 

Независимо от това в кой етап от заболяването е диагностицирана патологична стойност на гликемията, препоръчва се промяна, както в начина на хранене, така и във физическата активност. Голям процент от пациентите с диабет тип 2 са хора, страдащи от затлъстяване в една или друга степен. А степента на затлъстяване може да се определи чрез изчисляване на така наречения BMI (body mass index).

 

Той се пресмята по формулата килограми, разделени на височината в метри, повдигната на квадрат. Получената стойност трябва да бъде в границите между 19,0 и 25,0 кг/м2При лица с BMI >25.0 кг/м2 се налага предприемане на комплексни мерки за постигане и поддържане на нормално телесно тегло.

 

При хора с нарушена гликемия е важно да се има предвид така нареченият гликемичен индекс на консумираните храни. Някои храни, които включват в състава си бързо усвоими въглехидрати, водят до бързо покачване нивата на кръвна захар. Техният прием се препоръчва да бъде редуциран. Пример за такъв тип храни са – бялата захар, белият хляб, банани, някои сушени плодове, белен ориз, пчелен мед и други.

 

NEWS_MORE_BOX

 

За разлика от това е важно наблягането на храни със среден и особено по-често на тези с нисък гликемичен индекс. Към храни със среден гликемичен индекс се причисляват картофи, тиква, кайсии, а към тези с нисък – прясно мляко, пълнозърнести хлябове, булгур, елда, някои бобови култури – грах, леща, зрял боб и други. При тях е нужно отделянето на повече време за разграждане на храната и съответно това предотвратява настъпване на резки промени в кръвната захар.

 

При нормална функция на бъбреците се препоръчва приемът на протеини да бъде, както при здрави лица – около 20% от енергийния дневен прием. При голяма част от диабетно болните се отчита и съпътстващи заболявания – най-често сърдечносъдови (повишено кръвно налягане, инфаркт на миокарда). Поради тази причина се проследява липидният профил на пациента.

 

Препоръките са за намаляване приема на сол, ако той надвишава 5 г дневно. Освен това е за предпочитане заместването на храни, съдържащи наситени мастни киселини с такива, които имат увеличено съдържание на ненаситени мастни киселини (мазни риби, зехтин, нерафинирано слънчогледово олио и други).

 

По отношение на физическата активност се цели тя да бъде три до пет пъти в рамките на поне 30 минути, което прави най-малко 150 минути на седмица. Редукцията на тегло не трябва да превишава повече от 2 кг на месец или до 10% от общото тегло за 6 месеца. Храненето трябва да бъде често, но в малки количества, оптимален е варинатът с 5 хранения дневно, две от които да бъдат междинни закуски.

 

Включването на тези хранителни навици в ежедневието позволява, както постепенно редуциране на дозата на някои медикаменти, така и тяхното изключване, в случаите в които се отчита нормални нива на гликемия.