Основни хранителни източници на омега-3 мастни киселини са рибата, някои от растителните масла и ядките. Докато рибеното масло съдържа докозахексаенова и ейкозапентаенова киселина, то ядките и растителни масла – от маслини, соя, лен – алфа-линоленова. Множество са наблюденията относно позитивиния ефект на ейкозапантаеновата и докозахексаеновата киселина, приемани с храната - редуцират нивото на триглицеридите в кръвта, намаляват сърдечно-съдовия риск и честотата от остри инциденти.
Омега-3 мастните киселини днес се използват в лечението на хипертриглицеридемията. ЕПК и ДХК са с доказан, дозозаивисим ефект, докато данните за алфа-линоленовата киселина са все още противоречиви. Омега-3 мастните киселини потискат ендогенната продукция на триглицериди, намаляват нивото на липопротеините с много ниска плътност (VLDL). Ефектът върху HDL –холестерола е благоприятен, но не толкова, колкото при фибратите – други антилипемични медикаменти, а известно увеличение може да се наблюдава и при LDL-холестерола.
Няколко рандомизирани проучвания показват ефект при вторична профилактика на сърдечно-съдовата заболеваемост и риска от сърдечна смърт при употребата на ЕПК и ДХК или прием на рибни продукти наред с провеждането на редовната терапия. Отновно първичната профилактика данните за полза от приема на риба и рибни продукти не са толкова убедителни, но медицински специалисти насърчават тяхната употреба.
За съжаление на този етап липсват убедителни доказателства за ролята на омега-3 мастните киселини в предотвратяване оформянето на атеросклеротични плаки, намаляване честотата на стенокардните пристъпи или профилактика на аритмиите.
Все повече проучвания сочат благоприятният ефект от редовния прием на ЕПК и ДХК в терапията на ревматоидния артрит за овладяване на сутрешната скованост и ставна болка в съчетание с противовъзпалителната терапия.
В малки клинични изпитвания се търси ефекта върху някои афективни разстройства – депресия, шизофрения, превенцията на злокачествени заболявания като рака на гърдата, дебелото черво и др, автоимунни заболявания като лупус еритематодес или язвен колит. Данните от тях обаче не могат да намерят приложение на този етап.
Западният тип хранене предполага прием на повече омега-6 мастни киселини, влизащи в състава на растителните мазнини. За увеличаване консумацията на омега-3 се препоръчва прием на риба поне два пъти седмично. Сред предпочитаните са бялата риба, лефер, херинга, шаран, скумрия, риба тон, сьомга, пъстърва, костур и др. Източници на алфа-линоленова киселина са орехите, соята, лененото семе и др.
Препоръките на Световната Здравна Организация за дневния прием на ЕХК и ДПК са 0.3-0.5грама, а за алфа-линоленоа киселина - 0.8-1.1грама.
При деца и бременни приемът на риба и рибни продукти трябва да е с повишено внимание, предвид възможността от съдържание на вредни микроелементи като живака и други токсични вещества. Счита се, че съдържаните им в рибеното масло е ниско - на практика нулево.
Странични ефекти от прием на омега -3 мастни киселини във високи дози – повече от 3 г могат да бъдат кървене – обикновено като епистаксис или хематурия. Има данни, че във високи дози тези мастни киселини влошават тромбоцитната агрегация, намаляват нивото на фактора на Willebrand, и увеличават времето на кървене, потенцират фибринолизата. Поради това приемът на омега-3 меастни киселини трябва да е ограничен при прием на антикоагуланти по един или друг повод или при съпровождащи чернодробни заболявания, при което синтезата на факторите на коагулацията може да бъде опорочена.
Рибеното масло е с високо съдържание на витамин А и Д, поради което неразумният му прием може да доведе до интоксикация.
Алергичните реакции към морски деликатеси не са рядкост. Такива могат да се наблюдават и към продукти на подобна основа.
