Всеки от нас се наслаждава на храната заради вкуса, аромата и удоволствието, което ни доставя хапването на вкусна храна. Но едва ли всеки ден си задаваме въпроса: „Какво съдържа храната ни?“. Храната ни е съвкупност от много и разнообразни химически субстанции. Някои от тях са полезни за функционирането на органите и системите, други са жизненоважни за растежа и развитието. Тези химически субстанции са известни като нутриенти. Шест са основните групи нутриенти, които се съдържат в храната:

 

-    Въглехидрати
-    Липиди (включително мазнини и олиа)
-    Протеини
-    Витамини
-    Минерали
-    Вода


 

В последно време много често се използва терминът „органичен“ или „био“. За органична се счита храна, която е отгледана без или с минимално количество химикали. Но когато диетолозите описват нутриентите в храната като органични се има предвид, че те съдържат въглерод в структурата си, който е основен елемент в живите организми.

 

Въглехидратите, мазнините и протеините са органични съединения, а минералите и водата са неорганични. И органичните и неорганичните нутриенти са еднакво важни за просъществуването на живота.

 

Органичните нутриенти – въглехидрати, мазнини и белтъци (протеини) са тези, които доставят енергия на тялото. Те се разграждат като се освобождава енергия, която е необходима за нормалното функциониране на организма.

 

Така че пиенето на мултивитамини само по себе си няма да ви зареди с енергия за сутрешния крос, но пък ще подобри метаболизма и ще подпомогне разграждането на другите нутриенти, които ви дават енергия. Органичните нутриенти се наричат още макронутриенти. Те са необходими на тялото ни в големи количества, за да осигурят нормалното протичане на клетъчните процеси.

 

Алкохолът също е източник на енергия, но той не е причислен към нутриентите. Това е така, защото той не е необходим за протичането на жизнените функции в организма. В същност за алкохола е решено той да се разглежда като наркотик и отрова едновременно.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Въглехидрати. Те са първият източник на енергия за тялото. Както подсказва името им те се състоят от въглерод, водород и кислород. Синтезират се в растенията в процеса фотосинтеза. Те се срещат в много и различни храни: ориз, пшеница, и други зърнени култури, както и в плодовете и зеленчуците. Въглехидрати има и в бобовите култури – боб, леща, грах, семена, ядки, мляко и млечни продукти. Фибрите също се класифицират като вид въглехидрати.

 

Въглехидратите се класифицират като прости и сложни. Простите въглехидрати са известни още като захари – монозахариди или дизахариди. Глюкоза, фруктоза и галактоза са монозахаридите, които са застъпени в най-голяма степен в менюто ни.

 

Глюкозата е предпочитан източник на енергия за мозъка, а и за цялото тяло, тъй като тя е лесноразградима и бързо освобождава енергия. Фруктозата или т.нар. плодова захар е с висока сладост. Тя се използва като заместител на захарта в много храни и напитки.

 

Лактоза, малтоза и сукроза са дизахаридите, които се застъпват в най-голяма степен в храната ни. Лактоза (млечна захар) се съдържа в големи количества в човешката кърма, което я прави сладка. Сукрозата е една от най-сладките прости захари. Именно на нея се дължи сладкият вкус на меда, кленовия сироп, плодовете и зеленчуците. Захарта във вида, в който я познаваме се образува чрез рафиниране на сукрозата в захарното цвекло и захарната тръстика.

 

По-полезно ли е да ядем мед вместо рафинирана захар? Всъщност не. Както меда, така и рафинираната захар съдържат сукроза. Дори 1 супена лъжица мед съдържа повече калории (енергия) от колкото лъжица захар. Важен факт за меда е, че той съдържа определен вид бактерии, които могат да причинят интоксикация при малки деца. Ензимните системи при възрастни и по-големи деца са достатъчно развити, за да се справят с обработването на меда, но на деца под 1 година не би трябвало да се предлага мед.

 

Сложните захари или още полизахаридите представляват дълги вериги от свързани глюкозни молекули. Фибрите всъщност са полизахариди. Връзките в техните молекули са изключително здрави, нашият организъм не може да ги разруши. Заради това повечето фибри преминават през храносмилателната система без да бъдат преработени или усвоени, т.е. те не осигуряват енергия на тялото ни. Въпреки това те имат редица ползи за организма ни.

 

Ние не усвояваме фибрите, но те са важна част от диетата ни. Ползите от фибрите са много:

 

-    Редовната консумация на фибри намалява риска от поява на хемороиди, запек и други чревни проблеми, поддържайки чревното съдържимо с благоприятна консистенция. Фибрите стимулират чревната мускулатура и подпомагат изпразването им.
-    Те намаляват риска от поява на дивертикули (разширени участъци на чревната стена, в които може да се задържат хранителни остатъци). Те възникват в резултат на продължителна констипация и трудност при изпразването на дебелото черво.
-    Могат да намалят риска от сърдечни заболявания. Те потискат усвояването на холестерола от храната. И повишават нивата на добрия холестерол.
-    Много често фибрите са част от диетите за отслабване. Храните, богати на фибри са ниско калорични, но създават чувство за ситост. Хората, които са на диета, богата на фибри са склонни да не ядат мазни храни и такива с високо съдържание на захар.
-    Могат да намалят риска от развитие на диабет тип 2. Фибрите забавят освобождаването на глюкоза в кръвта. Това подобрява регулирането на инсулиновата продукция и нивата на кръвна захар.