Глутенът е смес от протеините глиадин и глутенин и се съдържа във всички продукти с произход от житни култури – жито, ечемик, ръж и овес.

 

Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) е автоимунно заболяване с честота 1% в световен мащаб, което се характеризира с имунни реакции срещу глутена в различни продукти. В тънкото черво, поради автоимунната реакция се развива вилозна интестинална атрофия, която е причина за малабсорбтивен синдром, остеопороза, стерилитет и др. Някои автори разграничават и глутенова чувствителност (нецьолиакична глутенова непоносимост), при която организмът реагира на глутена като на чуждо тяло с възпалителна реакция, но без вилозна атрофия на тънкото черво.


 

Цьолиакията се доказва чрез фиброгастроскопия и интестинална биопсия, както и чрез изследване на антитрансглутаминазни антитела. При положителна лаборатория е необходимо биопсично изследване. За разлика от цьолиакията, при нецьолиакичната глутенова непоносимост няма повишение на имуноглобулините, а диагнозата се поставя индиректно чрез поставяне пациента на безглутенова диета. Важно е преди изследването на антитрансглутаминазните антитела (антиглиадинови), пациентът да се храни обичайно и да консумира житни изделия, тъй като в противен случай е възможно тестът да е фалшиво отрицателен.


Цьолиакията се проявява клинично с метеоризъм, флатуленция, коликообразни болки, диарични изхождания, които могат да се редуват с констипация, отпадналост, блед фецес, депресивност. Впоследствие пациентите развиват малабсорбтивен синдром със загуба на тегло и анемия, поради атрофията на лигавицата на тънкото черво. Наблюдават се още кожни изменения – типично херпетиформен дерматит. Често цьолиакията може да бъде причина и за стерилитет, поради малабсорбция на витамин D, калций и др. нутриенти.


До момента лечението на цьолиакията е поставяне пациента на доживотна безглутенова диета, като след шест месеца се провежда повторно фиброгастроскопско изследване за установяване състоянието на интестиналната мукоза.


Новото експериментално лечение цели да индуцира имунна толерантност при пациенти с цьолиакия. Д-р Стивън Милер, професор по микробиология и имунология в медицинското училище към Северозападния университет „Файнберг“ в Чикаго, заедно с екипа си работи от години върху създаването на лечение за пациенти с глутенова ентеропатия, така че те да могат да консумират глутен-съдържащи продукти, без това да доведе до възпалително-атрофични изменения по интестиналната  лигавица.

 

Технологията се базира на иновативни биоразградими наночастици, които помагат на имунната система да толерира глутеновите молекули, като ги „скрива“ и модифицира. Изследователите се надяват да адаптират новото лечение и при други автоимунни заболявания – алергии, мултипленна склероза, диабет тип 1, астма и др. Проф. Милер представи своите резултати на Европейската седмица по гастроентерология (United European Gastroenterology Week – UEGW), която тази година се проведе в Барселона, Испания.


Проф. Милер дава на пациентите наночастиците CNP-101 и ги кара в следващите 14 дни да приемат глутен. Пациентите, които не приемали наночастиците развили, разбира се, симптоми на интестинално увреждане и инфламаторни изменения. Пациентите, които приемали наночастиците обаче имали редуциран инфламаторен отговор с 90%, в сравнение с тези, които не ги приемали. Проф. Милер смята, че инструктирането на пациента за спазване на диета невинаги е достатъчно, поради влошен къмплайънс.


Освен за лечение на глутенова ентеропатия, екипът тества новия метод и за лечение на мултипленна склероза, чрез инкапсулиране на миелин в наночастиците, както и за лечение на диабет първи тип, чрез инкапсулиране на бета-клетъчен панкреасен протеин в наночастиците.